Адвокат за милиони [bg]

— Боже, колко време мина? Пет години ли бяха? Десет? Как я караш?

— Добре съм.

— Чувам, че си повече от добре. Изградил си си репутация. Наричат те „Чудотвореца“. Така чух, че ти викат. — Докато говореше, Девън се люлееше на стола.

— Така ли? Трябва да го отпечатам на визитните си картички.

— Няма нужда. Когато си имаш работа само с точни хора, не се налага да си рекламираш бизнеса. — Говореше така, сякаш искаше да убеди себе си в нещо. — Сигурно правиш яки пари, а?

— Да, да се върнем на хонорара ми.

Той кимна, но продължаваше да избягва погледа на Фин.

— Ще ги платя, защото ми трябва чудотворец.

— Очевидно. Ще ми кажеш ли какво стана?

Девън вдигна рамене.

— И аз не знам, мамка му. Вечерта ми не мина така, както я бях планирал.

Адвокатът огледа тясната стая.

— Изглежда. — Той помълча. — Ще ми кажеш ли за бельото?

Клиентът наведе глава.

— Всички искат да им разказвам само за това. Мамка му!

— Когато хванат мъж с купчина женско бельо, е трудно на човек да не му направи впечатление.

— Не само бельо, имаше и рокли.

— Именно. И рокли. Е, така по-добре ли се чувстваш? — Клиентът му стана и закрачи из стаята като тигър в клетка. — Ченгетата са те кръстили Бикини гангстера.

— Да вървят на майната си. Нямат ли си друга работа, та само се заяждат с мен? И без тях си имам големи проблеми.

— Другото предложение е било Прашки бандита. Лично на мен това повече ми харесва, но само защото посещавах вечерен колеж и тази част от младостта ми липсва.

Девън се спря и го погледна.

— Смешно ли ти се струва?

— Само малко — отвърна Фин и веднага стана сериозен: — Разкажи ми какво стана.

Девън седна, облегна се назад и си пое дълбоко въздух.

— Трябваше да е най-лесната нощ в шибания ми живот. Знаеш ли магазина на „Гилберачи“ на Нюбъри Стрийт? Висша мода. — Фин кимна. — Тъкмо бяха докарали новите летни колекции. Магазинът беше тъпкан догоре със стока.

— Малка кражба-авантюра? Трудно ми е да си представя как са те спипали, докато си галел копринените сутиени.

— Не ме слушаш. Не беше само някаква си кражба-авантюра. Бях взел над петдесет рокли от световни модни дизайнери, по шест хиляди парчето, ако се продаде на дребно. Освен това имаше и бижута и — да — скъпо дамско бельо, и други подобни. В магазина имаше стока за близо половин милион долара, а на улицата щеше да се разпродаде за няколко милиона.

Фин подсвирна впечатлен.

— Ега ти скъпото бельо.

— Това ти казвам. Ама трябваше да е лесно. Джони Гилберачи е един от собствениците и има сериозен проблем с комара.

— Джони Гилберачи? Онзи, който вечно е по страниците със светска хроника, с малкото си кученце с розова каишка? Той ли?