Адвокат за милиони [bg]

— Полицай Холингс — обърна се към униформената служителка, седнала зад бюрото. Тя беше забола поглед в някакви книжа. Вдигна глава и се усмихна.

— Адвокат Фин — поздрави го. Имаше красива усмивка, която правеше незабележими белезите от акне по кожата на бузите й. Униформата й беше опъната по пищното й тяло, а самата тя имаше невероятно чувство за хумор за надзирателка в затвора. — При Мали ли идваш? — попита тя и се изкиска.

— Да — отвърна той и извади адвокатската си карта и шофьорската си книжка. — Как позна?

— Падаш си по трудните случаи, а този е направо тежък случай. — Тя отново се разсмя, прибра документите му за самоличност, след което му даде жетон за багажа и жълт ламиниран пропуск.

Фин окачи пропуска на врата си и пъхна жетона в процепа на една от стоманените клетки за багаж, подредени до стената. Знаеше процедурата. Извади всичко от джобовете си — портфейли, ключове, телефон, блекбъри — и ги остави в клетката. После взе бележник от чантата и също я прибра в клетката. Разрешено беше да носи със себе си само бележник.

Най-отгоре на купчината напъха якето си, след което затвори вратата и завъртя ключа. Дръпна я, за да провери, че е заключено, и тръгна към детектора за метал. Там го чакаше Каръл.

Мина през арката на детектора, но устройството изпиука. Полицайката му направи жест да се приближи. Той се подчини и разкрачи крака на широчината на раменете си, като едновременно с това разпери ръце настрани. Каръл взе ръчен детектор за метал и го прокара по тялото му, като още се подхилкваше тихичко.

— Не е възпитано да се смееш така, Холингс — каза той.

— Как да не се смея?

— Той ми е клиент. Или може да ми стане клиент.

— Това не означава, че не е смешно. — Тя доближи детектора до токата на колана му и устройството издаде характерния си звук. Тя насочи поглед към чатала му и още няколко пъти прокара детектора. Устройството изпиука с всяко движение на ръката й. — Имаш ли нещо в джобовете или само токата прави проблем? — попита тя.

— Заповядай, провери, ако искаш.

— Изкушавам се, но съм сгодена.

— Сериозно? Много жалко. Въпреки това работата ти е да се грижиш за сигурността на това заведение. Заради затворниците, заради града — той й намигна, — заради мен.

Тя привидно разочаровано повдигна вежди.

— Годеникът ми служи в щатската полиция, в специален отряд. Ако се притесняваш за своята сигурност, последното нещо, което те съветвам да правиш, е да ме караш да ти бъркам в гащите. — Тя остави детектора и махна на другия служител зад десетсантиметровото бронирано стъкло, което отделяше фоайето от останалата част на затвора. — Наред е — провикна се.

Надзирателят натисна един бутон и хидравличната врата се отвори, Фин влезе вътре.