Адвокат за милиони [bg]

— Късмет — каза му Холингс.

— Каква си ми душичка — отвърна той. Обърна се назад и отново се възхити на прилепналата по тялото й униформа. „Е, може би не само душичка“ — помисли си.

Застана до малкото прозорче, което го отделяше от втория пазач. Вратата зад него се затвори и Фин се почувства като в капан в тесния коридор между двете тритонни стоманени врати. Едната водеше обратно към свободата, за разлика от другата. Беше като декомпресионна камера. Подаде си ръката през прозорчето и пазачът му сложи флуоресцентен печат на опакото на дланта, обозначавайки го като посетител.

— Не го измивайте, преди да си тръгнете — предупреди го.

Фин го беше виждал и преди, но не си спомни името му. Каза си, че трябва да провери къде и кога го е срещал. В неговия бранш винаги беше за препоръчване да си в добри отношения с надзирателите в затвора.

— Благодаря за съвета.

— Знаете къде отивате.

Не беше въпрос. Човекът го беше познал.

Отново иззвъня звънец и тежкото резе на втората врата се отмести, Фин мина през нея и оттам излезе на малка площадка с асансьор. Влезе в асансьора и натисна бутона за втория етаж.

Когато вратата се отвори, той излезе в дълъг и празен коридор, с покрит с балатум под. В края на коридора отново се виждаше масивна метална врата. Зад нея двама пазачи седяха на повдигната кабинка с бронирано стъкло и наблюдаваха отделението с килиите. От мястото си Фин не виждаше килиите, но не му и трябваше. Беше ги виждал и преди — от двете страни. Разположението беше кръстообразно, с два етажа килии от двете страни, а в центъра на кръста се намираше общата зона, чийто таван беше доста по-висок. Помещението на охраната също се намираше в центъра на кръста, което позволяваше на пазачите да държат под око всяка една точка от отделението.