Три [bg]

Хората побягнаха. Силен звук на сирена разцепи въздуха. Някой беше успял да се обади на полицията.

Кевин се отдалечи на около петдесетина крачки от алеята, когато му хрумна, че колата още не е избухнала. Ами ако все пак нямаше никаква бомба? Той спря и се обърна, задъхан и треперещ. Със сигурност трите минути отдавна бяха изминали.

Нищо.

Дали все пак не беше просто шега? Който и да му се беше обадил, беше успял да нанесе достатъчно щети и без да взривява бомба.

Кевин се огледа. Зяпачите се бяха събрали на безопасно разстояние на пътя. Движението беше спряло съвсем и задръстването продължаваше докъдето му стигаше погледът. Над една синя хонда със свистене се издигаше пара — сигурно нея беше ударил със задната броня. Поне стотина души гледаха ненормалника, който беше вкарал колата си в канавката. Освен приближаващия се вой на сирени, наоколо цареше зловещо мълчание. Той направи крачка обратно към колата си.

Добре поне че нямаше бомба. Няколко ядосани шофьори и малко очукани брони, голяма работа. Беше постъпил по единствения правилен начин. Пък и не беше сигурно, че няма бомба. Щеше да остави това на полицията, след като им разкаже всичко. Те щяха да му повярват. Кевин се спря. Колата се беше забила в калта и лявата й задна гума стърчеше във въздуха. Оттук всичко изглеждаше доста глупаво.

— Бомба ли каза? — извика някой.

Кевин погледна към възрастния мъж с побеляла коса и бейзболна шапка на „Кардиналите“. Мъжът го гледаше втренчено.

— Нали каза, че има бомба?

Кевин погледна отново към колата, чувствайки се като пълен глупак.

— Мислех, че има…

Оглушителна експлозия разтърси земята. Кевин се сви инстинктивно и вдигна ръце, за да защити лицето си.

Огнено кълбо обви колата; към небето се издигна стълб от черен дим. Яркият пламък се сви с тихо изпукване и от овъгления скелет на някогашния му форд на талази се понесе пушек.

Кевин се отпусна на едно коляно и зяпна слисано, с широко отворени очи.