Три [bg]

— Аз… не се сещам за нищо. Да не би да искате да започна да си измислям? Нали ви казах вече, наистина не знам.

— Така ни оставяш на сухо, Кевин. Като риба на сухо.

— Ами обаждането по телефона? — попита Кевин. — Не можете ли да го проследите?

— Не. Това се прави само по време на разговора. Пък и от телефона ти е останало само парче разтопена пластмаса. Ако имаме късмет, следващия път ще успеем. — Той затвори папката. — Нали се сещаш, че ще има и следващ път?

— Не е задължително. — Всъщност тази мисъл му беше минала през ума, но той отказваше да я приеме на сериозно. Можеше да приеме, че понякога на хората им се случват подобни неща. Но преднамерено покушение срещу него беше нещо немислимо.

— Ще има — каза Милтън. — Този тип се е постарал доста за изготвянето на тоя номер. Той иска нещо и ние сме длъжни да предположим, че не го е получил. Освен ако не си избран напосоки или не е някаква ужасна грешка, той ще опита отново.

— Може да ме е сбъркал с някой друг.

— Няма начин. Действал е твърде методично. Наблюдавал те е, минирал е колата ти, знаел е всяко твое движение и я е взривил изключително внимателно.

Така беше. Слейтър знаеше повече от полицията.

— Той ме уплаши. Може би е искал точно това.

— Може би. Готов съм да приема всякакви предположения. — Милтън замълча. — Сигурен си, че няма какво друго да ми кажеш? Не знаем много за теб. Никога не си бил женен, нямаш досие, завършил колеж, в момента учиш в семинарията. Не си от хората, които биха се замесили в подобно престъпление.

Кевин се сети за искането на Слейтър.

— Ако се сетя за нещо друго, веднага ще ви уведомя, повярвайте ми — рече той.

— Тогава можеш да си вървиш. Наредих да подслушват телефоните ти — момчетата ще се погрижат за това утре сутрин. Освен това поставих униформени пазачи пред къщата ти в Сигнал Хил, но се съмнявам, че си имаме работа с човек, който ще иска да се приближи до дома ти.

— Ще ми подслушвате телефоните? — Щяха да се разровят, нали? Но той нямаше от какво да се страхува, стига да не започнат да ровят в миналото му.

— С твое разрешение, разбира се. Имаш ли други мобилни телефони?

— Не.

— Ако този тип се свърже с теб по някакъв друг начин, веднага искам да разбера за това, ясно ли е?

— Разбира се.

— Прости ми за коравосърдечието, но вече не става въпрос само за теб. — Очите му проблеснаха. — Репортерите са плъзнали навсякъде и искат обяснения. Може да привлечеш вниманието на медиите. Не разговаряй с тях. Дори не ги поглеждай. Концентрирай се, capice1?