Косачи [bg]

Тайгър Салазар се беше хвърлил от прозореца на трийсет и деветия етаж и бе създал невъобразима мизерия на мраморната площадка долу. Родителите му бяха толкова разстроени, че не дойдоха да го видят. Роуан, от друга страна, го направи. Роуан Дамиш беше точно такъв приятел.

Той седя край болничното легло на Тайгър във възстановителния център за скоростно лечение. Роуан нямаше нищо против. Във възстановителния център беше тихо. Спокойно. Предлагаше приятна почивка от суматохата в дома му, който напоследък беше така пренаселен с роднини, че трудно би се намерил човек, който да може да го понесе. Братовчеди, втори братовчеди, братя и сестри, полубратя и полусестри. А сега и баба му се беше върнала у дома, след като беше преминала през трето по ред подмладяване, имаше нов съпруг и очакваше бебе.

— Ще си имаш нова леля, Роуан — беше обявила тя. — Не е ли просто чудесно?

Цялата история вбеси майка му, тъй като този път баба му беше върнала времето до двайсет и пет годишна възраст, което я правеше с десет години по-млада от собствената ѝ дъщеря. Сега мама се чувстваше длъжна също да се подмлади, дори само заради съревнованието с баба. Дядо се държеше доста по-разумно. Беше заминал за Евроскандия и очароваше дамите, останал на достойната за уважение възраст от трийсет и осем.

Роуан беше на шестнайсет и преди време взе решението да изчака косата си да се прошари, преди да се подложи на първия си обрат — и дори тогава нямаше да го направи толкова драстично и смущаващо. Някои превъртат часовника до двайсет и една годишна възраст, което е най-ранната възможна генетична терапия, на която човек би могъл да се подложи. Въпреки това се носеха слухове, че се опитват да стигнат и до тийнейджърска възраст, което Роуан намираше за нелепо. Защо някой със здрав разум би искал пак да бъде тийнейджър?