Последната любов на баба Дуня [bg]

Маря например си е леко мръднала с нейната коза и с петела, който сега така хубаво къкри в тенджерата ми. За разлика от мен Маря отлично знае кръвното си, защото си го мери по три пъти на ден. Ако е прекалено високо, веднага гълта някакво хапче. Ако пък е прекалено ниско, гълта друго хапче. Така тя винаги е заета с нещо. Но въпреки това скучае.

Аптечката й заема един шкаф, с лекарствата си може да утрепе цялото село. Редовно попълва запасите си от Малиши. Взима антибиотици дори при хрема и разстройство. Казвам й да не го прави, защото така още повече се поврежда, но тя не ме слуша. Била съм прекалено здрава, вика тя, затова нищо не съм разбирала. И наистина — изобщо не помня кога за последен път бях хремава.

Уханието на пилешка супа се разнася из малката ми къща и през прозореца полита и навън. Изваждам петела от тенджерата и го оставям върху една чиния, за да поизстине. Котката врещи, заплашвам я с пръст. Изваждам зеленчуците, пуснали са вече вкуса си в бульона и са изгубили свежестта си. Увивам ги в един стар вестник и ги отнасям до компоста. Върху купчината ми компост растат тикви, през есента ще ги откъсна и ще ги раздам в селото, защото иначе цяла зима ще трябва да ям просена каша с тиква.

Прецеждам бульона през цедка и го прехвърлям в друга тенджера. Бульонът ме гледа с многото си златни, мазни очи. В едно списание бях чела, че трябва и мазнината да се отстрани от течността. Но не споделям това мнение. Който иска да живее, трябва да яде мазно. И захар трябва да се яде от време на време, но най-вече много пресни плодове и зеленчуци. През лятото почти всеки ден ям салата от домати и краставици. И цели снопове подправки, които растат буйни и зелени в градината ми — копър, пера от лук, магданоз, босилек, розмарин.

Месото вече не пари толкова много, мога да го пипам с ръце. Внимателно го отделям от костите и го слагам в една купа. По-рано го режех на ситно за децата ми и внимавах справедливо да разпределя парчетата. Алексей, макар и само осемнайсет месеца по-малък от Ирина, беше слабичко момченце и понякога гледах в неговата чиния да сложа по-хубавите парченца месо.

Често ядяхме пилешка супа, защото в Черново имаше много кокошки. От бульона правех борш и шчи, и солянка. Никога не съм скучала. Представям си как преди време Ирина също е накъсвала месото на малки парченца за Лаура. Ако Лаура беше при мен, щях да й разкажа каква беше майка й като малка. Но Лаура е далече и ме гледа от стената с тъжните си сиви очи.

Денят минава бързо, когато човек е натоварен с разни задачи. Често подреждам из къщи. Понякога пера някои долни гащи и ги простирам на въженцето в градината. Слънцето ги суши и избелва, след два часа мога да ги сгъна и да ги прибера в шкафа.