Последната любов на баба Дуня [bg]

— Тогава значи всичко е решено — казва той, става и понечва да си ходи.

За миг оставам без думи. После идвам на себе си и го връщам от вратата.

— Къде тръгна така бързо?

— Да си донеса нещата.

— Ама аз съвсем не съм казала „да“. — Той се извръща към мен и ме поглежда, очите му са с цвят на измито синьо като лятното небе над селото. — Че какво каза тогава?

Със смях го връщам обратно на стола и тиквам в ръцете му чашата с чай.

— Не искам да се женя, Сидоров. За никого. Никога повече.

На ръката ми, там, където палецът преминава в опакото на дланта, има малка избеляла татуировка, която си избодох, когато бях на петнайсет, с игла и мастило. Тъкмо в този момент тя ме засърбява. Междувременно е започнала да прилича на изсрано от муха, отколкото на буква.

— Защо не? — В старите му очи има детинско учудване.

— Не съм дошла тук, за да се женя.

Той изпуфтява обидено. После мъчително отново се изправя.

— Добре си помисли. Бих могъл да ти поправя оградата.

— Защо тъкмо сега?

— Защото няма да станем по-млади.

— Нали имаше приятелка в града?

Той изпуфтява още веднъж и махва с ръка. Няма как вече да го спра да не си ходи. Изпращам го до вратата и гледам подире му как върви надолу по улицата и с бастуна си вдига бели облачета прах. Излиза вятър и издува ризата на гърба му.

Познавам го, откакто съм родена. Сидоров е единственият освен мен, който живееше в Черново и преди реактора. Когато бях младо момиче, той вече беше семеен възрастен мъж, още тогава с една глава по-висок от мен. След реактора го изгубих от очи. Когато се върнах в Черново, той бил прочел за мен във вестника. Във всеки случай се върна втори, но аз никога не го попитах какво се е случило с шумната му жена и двамата му синове.

Добре мога да си представя какво го е накарало да се замисли за сватба. Той е мъж и пере нещата си, когато те вече могат да стоят прави от мръсотия, в един леген с домашен сапун, след което, без да ги изплакне, ги простира да съхнат в градината. За ядене два пъти на ден си накисва овесени ядки с разредено дълготрайно мляко, ако има от него, и с кладенчова вода, ако млякото е свършило. На празници поръсва отгоре подсладено царевично мюсли или шарени спирали с плодов аромат от големи опаковки с чуждоземни надписи. Зеленчуците му изгниват и макар да разбира от градинарство, никак не умее да готви.

За разлика от него аз винаги готвя със свежи зеленчуци и градината ми процъфтява.