Последната любов на баба Дуня [bg]

Можех да си избера всяка една къща в Черново, след като се върнах. Избрах си моята предишна. Вратата зяпаше отворена, газовата бутилка беше само наполовина изразходвана, кладенецът бе на няколко минути път пеша, а градината все още се разпознаваше къде е била. Скубах копривата и подрязвах къпините, седмици наред не правех нищо друго. Беше ми ясно: имам нужда от тази градина. Ходенето пеш до автобусната спирка и дългото пътуване до Малиши не са ми по силите, за да го правя често. Но без ядене три пъти на ден не може.

Оттогава обработвам една трета от градината. Това ми стига. Ако имах по-голямо семейство, щях да изчистя цялата. Хубаво, че преди реактора така добре се бях грижила за всичко. Парникът е бижу, излязло изпод ръката на Егор, и аз бера домати и краставици седмица преди всички останали в селото. Има зелено и червено цариградско грозде и червен, бял и черен касис, стари храсти, които през есента внимателно подрязвам, за да тръгнат нови филизи. Имам две ябълки и ъгъл с малини. Плодороден район е тук.

Супата къкри на най-слабия огън. Оставям я два, най-добре три часа така да се вари, докато старото месо омекне и се отдели от костите. Като при хората е: старото месо не се побеждава лесно.

Миризмата на пилешка супа побърква котката. Вре се с мяукане в краката ми, търка се в дебелите вълнени чорапи на прасците ми. Че остарявам, забелязвам по това, че мръзна. Дори и през лятото вече не излизам от къщи без вълнени чорапи.

Котката е бременна, след това ще й дам кожата и хрущялите на петела. Понякога тя гони бръмбари и паяци. Много паяци имаме в Черново. След реактора животинките се размножиха. Преди година тук дойде един биолог, който фотографира паяжините в дома ми. Оставям ги да си висят, макар че Маря казва, че като домакиня съм била повлекана.

Хубавото на старостта е, че никого не моля за разрешение за каквото и да било — нито дали ми се разрешава да живея в старата си къща, нито дали да оставя паяжините да висят. Паяците също бяха тук преди мен. Биологът ги снима с един фотоапарат, който приличаше на оръжие. Постави прожектори и освети всяко ъгълче от къщата ми. Нямах нищо против, нека си върши работата на спокойствие. Само да си беше понамалил звука на уреда, че от писукането му ме засърбяваше гърбът.

Биологът ми обясни защо сме имали толкова много насекоми. Защото след реактора в района ни останали много малко птици. Затова бръмбарите и паяците се размножавали, необезпокоявани от никого. Защо обаче тук има и толкова много котки, той не можа да ми обясни. Вероятно котките притежават нещо, което ги предпазва от злините.

Втора котка се промъква през вратата. Тази, която живее при мен, веднага прави гърбица. Тя си е звяр и не пуска никой да прекрачи прага.