Добрият вълк [bg]

Автор: Содерберг Александр
Серия: Софи Бринкман #3
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0272-1
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Добрият вълк [bg]». Краткое содержание книги:

В „Добрият вълк“ медицинската сестра и самотна майка Софи Бринкман, въвлечена против волята си в криминалния свят, е обявена за международно издирване и се крие в Прага заедно със сина си Алберт. По следите й е Томи Янсон, криминален комисар от Стокхолм, натоварен със задачата да я открие. Софи знае твърде много за нечистите му дела и той трябва на всяка цена да я отстрани от пътя си, за да може да продължи живота си спокойно. В същото време в манастир в Тоскана се крие обеднелият мафиотски бос Хектор Гусман, в когото Софи е влюбена (вж. „Андалуският приятел“). Гусман се подготвя за последната си битка — възнамерява да си върне сина, империята и всичко, което някога му е принадлежало (вж. „Другият син“). Омразата и жаждата за мъст са по-силни от добротата на монасите, сред които живее. И в тази трета, заключителна част на криминалния триптих напрежението не спада, събитията се развиват главоломно, а действието се е насочило неумолимо към мрачния си финал. Новият глас в шведската криминална литература Александер Сьодерберг (роден 1970) е по професия телевизионен сценарист, който живее в Южна Швеция с жена си и децата си. „Андалуският приятел“ (2014) е негов дебютен роман и първа книга от трилогия. Още един скандинавски трилър, чиято героиня би могла да се нарече „следващото момиче, което си играе с огъня“.

Перейти на страницу:

Налагаше се да играят възможно най-мръсно.

— Мръсни свине! — изпъшка Джузепе.

— Дай ни каквото искаме — отвърна Соня.

Джузепе се опита да овладее положението. Вече се страхуваше. Усещаше се в цялата кола, точно както искаха Лешек и Соня.

— Какво искате?

Дишането му беше тежко.

Соня повтори:

— Алдо Морети. Всичко, което знаеш.

— Каква гаранция ми давате? — прекъсна я Джузепе.

— Никаква. Отговори на въпросите ни. Ако децата ти са важни — прошепна Лешек.

Банкерът гледаше в празното пространство.

— Спомена парични потоци — промълви накрая.

— Откъде?

— Процедурата е сложна.

— Каква е?

— Парите не влизат, а излизат, от Морети… Ще се местят насам-натам и ще се прикриват чрез транзакции между различни банки и учреждения…

— И накрая къде трябва да стигнат?

Той погледна снимката на сина си и дъщеря си.

— Частна банка на Карибите.

— Собственост на?

— Групировка, с която Морети върти бизнес.

— Коя?

— Не знам…

— Вече работи ли с тях, с групировката? — попита Соня.

— Ще работи. Предстои. Всичко е подготвено.

— Кога?

— Другата седмица имат среща. Това ще е стартът…

— Къде ще се състои срещата?

— Във Флоренция, където живее той, предполагам.

— В дома му?

Джузепе поклати глава.

— Морети никога не провежда срещите в дома си… нито в офиса.

— А къде?

— Не знам.

Банкерът се мъчеше да си върне контрола. Но Соня не му даваше възможност.

— Къде? — настоя. — Ти къде се срещаш с него?

— Най-често се виждаме в ресторант или в музей, в „Уфици“, а се е случвало и просто да се разхождаме по улиците.

— Колко пъти сте се срещали?

— Общо?

— Да.

— Нямам представа. Негов съветник съм от много години. Срещали сме се много пъти.

— Къде най-много пъти?

— В моя офис, тук в Рим.

— А във Флоренция, когато ти си ходил при него?

Джузепе се замисли.

— В ресторанта.

— Къде е той?

— Насред туристическия ад, Пиаца дела Синьория.

Соня спря колата край пътя. Подаде му бележник и химикал.

— Напиши името на ресторанта, също и на банката на Карибите.

Джузепе взе бележника и химикала и написа каквото поиска Соня.

— Обещайте ми, че…

Но Джузепе не можа да продължи. Лешек отвори вратата, изтръгна бележника от ръцете му и го изблъска на пътя.

Соня потегли, продължи надолу по хълма. Рим сияеше в нощта. Но не там отиваха. Соня и Лешек излязоха на магистралата на север, към Тоскана, към бенедиктинския манастир… към Хектор Гусман.

(Прага)

Софи седеше в кабинета и чакаше да й дадат сигнал, че са готови. Тогава щеше да включи телевизора и да проследи продължението на ставащото в стаята.

Огледа се. Този кабинет беше щабът им през последната половин година. Стените свидетелстваха за това.

Три от тях бяха покрити с документи, бележки, снимки, съобщения, всички свързани помежду си с шарени лепенки. На едната стена — сини, на другата червени, на третата — никакви, само две снимки. Трите стени представляваха три различни събития, пряко повлияни едно от друго.

Стената срещу нея, тази със сините лепенки, беше Стената на Томи. Данни за убийства, рекет, пари, всичките свързани с Томи Янсон от Криминална полиция, бившият шеф на Майлс. Томи Янсон се беше опитал да убие Майлс. Но Майлс по чудо оцеля. За разлика от колежката си Антония Милер. Един от куршумите улучи целта си — нейната глава. Софи също беше там… Наложи се да бягат. От всичко и всички… Майлс си намери работа с помощта на брат си, под фалшиво име, в шведското посолство в Прага.

Само че не бяха напреднали колкото се надяваха. Информацията на стената не беше пълна. Сега всичко зависеше от Карл Хагман в съседната стая.

Другата стена, с червените лепенки…

Стената на Хектор.

Информация за движението и организацията на Хектор, описана в най-големи подробности от Софи, която я познаваше отвътре. Тук също изобилстваше от данни за убийства, рекет и незаконни сделки, достатъчни да изпратят Хектор и всичките му приближени в затвор до живот.

Стените… като две полицейски разследвания.

Софи погледна снимката на Хектор, поставена в средата. Очите му се взираха право в нея. После пак Стената на Томи… Томи също се взираше.

И двамата я преследваха, но по различни причини.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?