Добрият вълк [bg]

Срещнаха се на „Шарл дьо Гол“, спряха се насред потока от хора.

— Леви — поздрави Арон.

— Арон — поздрави Леви. Гласът му беше бездънно дълбок.

Тръгнаха.

— Как е положението? — попита Леви.

— Нищо не ни остана.

— Значи лошо.

Леви Ханула. Лаконичен, мрачен, с високи скули, финландец. Боен другар на Арон от Чуждестранния легион. Бяха се сражавали рамо до рамо в няколко битки, измъкнаха се невредими, поне физически. Разделиха се. Арон стана бодигард на Хектор Гусман, Леви — наемник в частни военни организации.

— Къде е Хектор? — попита Леви.

— Крие се… Всички се крием.

Проправяха си път през множеството.

— И сега слагате край?

— Да, такъв е планът — потвърди Арон.

— Как изглежда?

— Засега неясно.

— В общи линии?

— Първо ми разкажи за хората, с които ще се срещаме.

Минувачите им правеха път.

— Двама братя — започна Леви. — Перуанци, живеят в Лима, участваха във военен отряд, който прогони комунистите от Сендеро Луминосо през осемдесетте и деветдесетте. След това работиха в различни частни военни компании. Бил съм се с тях в Ирак и Конго-Киншаса.

Арон хвърли бърз поглед на Леви.

— И?

— Бива ги в боя. В нормалния живот не толкова.

— В смисъл?

Леви се замисли.

— Като деца са.

— Възраст?

— По-стари са от нас, над петдесет. Но са точно каквото искаш.

— Какво искам?

— Един-двама добри мъже вместо много не толкова добри — сви рамене Леви.

— И?

— И които няма да бъдат засечени. Не са известни, нито са свързани с някоя криминална групировка.

— На кого са предани? — поиска да знае Арон.

— На никого… на себе си.

Стигнаха гейта, хората седяха пръснати по един, по двама.

Арон намери свободна триместна пейка с изглед към пистата. Леви донесе две чаши кафе и седна до него.

— Е, дай да чуя плана, нищо че е неясен — настоя финландецът и хвана чашата си с две ръце по същия начин, както когато пиеха супа на фронта.

— Има две части — поде Арон, отпи от кафето, изгори си езика.

— Първата част?

— Трябва да намерим един човек.

— Кой?

— Синът на Хектор…

— Хектор има син?

Очите на Арон се насочиха към един 787 на „Етихад“, който захождаше за кацане.

— Да, държеше го в тайна допреди половин година.

— Как се казва?

— Лотар…

— Къде е?

— При Игнасио Рамирес в Колумбия.

Леви вдигна вежди.

— Наркобаронът?