Япония в моя живот
- Автор: Сейков Атанас
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Япония в моя живот». Краткое содержание книги:
Проф. д-р СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ: „Макар и автор и на други книги, Атанас Сейков е неуловим, сложен автор.“, „…той е едновременно откровен, разкрива себе си, но и слага бариери пред читателя.“, „…размисляш, интелектуалец с подчертано чувство за хумор, напомнящо пътеписното майсторство на Алеко.“, „Макар че авторът е определил в жанрово отношение книгата си като «пътеписи», лично аз бих предпочел друго обозначение, тъй като тя е твърде далеч от представата за пътните бележки.“, „Съпоставките му са тънко изпипани, а в ред случаи те си остават подтекстови, не се внушават на читателя.“, „…една проблемна книга за Япония, която тепърва ще се чете и ще остане етапна в литературата.“
Шофьорите на таксиметрови коли са с бели ръкавици. Вратите на превозното средство се отварят и затварят автоматично.
Устройство колкото радио изплаща във фоайето на хотел пари от името на банка… която се намира далеч от хотела. Брои банкнотите, монетите. Накрая „изплюва“ и карнетка, в която пише каква сума остава в банката, след като си теглил.
При автоматите за кафе пускаш монета, равна на 50 стотинки, колкото струва кафето. Получаваш чашка, кафе, захар, лъжичка. Но нямаш точно пари. Роботът е услужлив. Пускаш монета, равна на един лев. Получаваш чашката, кафето, захарта, лъжичката. И рестото. Или изобщо нямаш монета в джоба си. А така много ти се пие кафе. Нищо. Можеш да пуснеш банкнота. И получаваш: чашката, кафето, захарта, лъжичката. И остатъка от парите — до стотинка. Машината нито краде, нито лъже…
Вратите на телефонните будки в Осака се отварят с ръка, затварят се след човека автоматично. И никой не може да каже зад гърба му: „Виж този простак! Не затваря вратата.“
Над монетния телефон стои малък телефонен апарат, с който можеш да набереш номера на полицията или на „Бърза помощ“ — безплатно. Е, и така нататък.
В бележника имам записки от различно естество.
Прочитам ги и си мисля, че от тях книга не става. Такова произведение ще се чете ли дълго? Току виж след сто години сме се снабдили с нововъведения. И кого ще учудя тогава? Мога да заприличам на обикновен пътеписец. А това, за белите ръкавици на шофьорите, е възможно утре да стане и у нас. Колко му е! Ще ги перем по-често.
Картината с написването на книга за Япония се усложняваше още повече, когато преглеждах зададените ми въпроси по време на срещи. В България ме дърпаха по събрания да ме питат:
Кое може да накара японец да се самоубие? Какво ще разкажеш за храма на самоубийците? (Те не знаят, че в света по процент на самоубийства японците се нареждат едва на … Учен да направи научно съобщение на кое място са… Това е работа и за психиатър!)
Разкажи ни за японската жена.
Видя ли свръхбързия влак и монорелсовата железница?
Бил ли си в „Тойота“? (И аз трябваше да въздишам: „По-добре да не бях ходил там!“)
Посети ли заводите за часовници „Сейко“? (Хм?!)
Ходи ли в „Градината на камъните“ в храма „Рьо-анджи“ и какви асоциации и мисли събуди тя в теб?
Присъствал ли си на „Ча но ю“ и усетил ли си онова умиротворение, извисяване, което Сен но Рикю влага в основата на чайната церемония?…
По въпросите на моите слушатели разбирах — те, които не са ходили в Япония, имат самочувствие. Мислят си, че знаят повече и от мен.
Пътувахме много мили по море, т.е. по „булевардите“ на Япония, и видяхме много. Съставът на пътниците беше международен. Сред нас имаше и „хора с електронни мозъци“.
Стоим един до друг с Альоша на Телевизионната кула в Токио. Съзерцаваме. Руснакът е инженер. Заплеснали сме се по японската столица. Чувам гласа на Альоша до себе си. Той говори на руски: „Атанас, Атанас! Смотрю и не верю, смотрю и не верю!“
Какъв мозък трябва да имам аз?
И реших: само ще надникна в Япония!
Описанието на градове, села, планини, езера, полета, архитектурни ансамбли, културни съкровищници… онова, което филмовата камера може да „лизне“ и да се запечата на магнетофонна лента, не ме интересува. То и навсякъде се чете: в книга, в списание, във вестник, в речник, в каталог… На мен ми правят впечатление сведения като това, че Страната на изгряващото слънце е създадена от богинята на слънцето Аматерасу Оомиками. Японецът е от божествен произход! Бих добавил — от странен божествен произход, защото ако аз да съм на негово място!…
Японецът, вместо да си вирне носа, че произхожда от боговете, все по-дълбоко се кланя. (Да се изправиш пръв, е невежливо.) Съществува легенда, която разказва, че в началото всичко е било хаос. Бог Идзанаги и богиня Идзанами надникват отгоре в бушуващата долу стихия. А копието им при падането заседнало дълбоко в хаоса. Те го извадили, но по него били полепнали капки. Тези капки се разпилели и така останали — образували се японските острови.
Японската империя — Дайниппон тейкоку, е основана от правнука на богинята на слънцето Аматерасу на 11 февруари 660 година преди Христа по грегорианския календар. Богинята повикала принц Ниниги но микото и му връчила трите символа на императорската власт: огледало, меч и ясписова огърлица. Принцът слязъл на земята и предал огледалото, меча и огърлицата на японеца Джимму. От онзи ден първият японски император Джимму се възкачил на престола в древното селище Кашихара и започнал да управлява империята.