Япония в моя живот
- Автор: Сейков Атанас
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Япония в моя живот». Краткое содержание книги:
Проф. д-р СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ: „Макар и автор и на други книги, Атанас Сейков е неуловим, сложен автор.“, „…той е едновременно откровен, разкрива себе си, но и слага бариери пред читателя.“, „…размисляш, интелектуалец с подчертано чувство за хумор, напомнящо пътеписното майсторство на Алеко.“, „Макар че авторът е определил в жанрово отношение книгата си като «пътеписи», лично аз бих предпочел друго обозначение, тъй като тя е твърде далеч от представата за пътните бележки.“, „Съпоставките му са тънко изпипани, а в ред случаи те си остават подтекстови, не се внушават на читателя.“, „…една проблемна книга за Япония, която тепърва ще се чете и ще остане етапна в литературата.“
У Рокуя Мацунага имаше нещо светско. Японецът не си събу обувките, когато влизаше у дома — явно познаваше нрава на европейците. Сериозен човек. Благодари ми и каза, че се чувства доволен заради отношението ми към Япония. Но сигурно щях да го разочаровам, ако не му бях показал и своята етика на човеколюбив. За японците какво ли не се чува?! Споменава се и това, че нямали чувство за хумор. Да се говори категорично за цял един народ, е глупаво. Аз самият обаче имам усещане, че тези хора в повечето случаи всичко вземат на сериозно. Понятието европейско е на почит сред японците, но за много от тях наистина е чужд така нареченият „европейски хумор“, където често се просмукват интимни мисли. Те това за хитруване ли го смятат?! Ти се пошегуваш за нещо, а японецът вземе, че го заложи в компютър. Електрониката естествено няма гъдел — не се смее, приема го за информация…
Обаче моят гост, Мацунага сан, имаше чувство за хумор. Като видя, че се поуморихме от дългия и сериозен разговор, каза:
— Аз… Аз преди дватри месеца си направих харакири.
— Ужас!!
— Да… да. Харакири. Бях в болница. Оперираха ми стомаха.
Виждах, че гостът се чувстваше добре. Шегуваше се.
— От апандисит ли? — рекох. — Операцията да не е от апандисит? То тогава „голямо харакири“ е било.
Двамата избухнахме в неудържим смях. Аз се полях с чая. Хуморът на госта искреше по японски фино и разкошно, каквото беше и пътуването му до дома от другия край на света, за да сподели мисли и чувства след прочита на една книга — книгата, която държите в ръцете си.
ГЛАВА ПЪРВА
НАЧАЛОТО
Автор съм на книги за странствания. Натрупах опит предимно в Европа и Азия. Мислех, като разчитах на патилата си, да напиша и книга за Япония. Толкова много хора искат да слушат или да четат за Страната на изгряващото слънце. Интересно им е. Но аз съм сериозен човек и ми се струва, че не ще успея да създам произведение за тази екзотична страна. Изплаши ме не само онова, което видях, чух и преживях. Английският писател Лафкадио Хърн — един от най-възторжените почитатели на Япония от края на деветнадесети век, творил под японското име Коидзуми Якумо, е признат наред с японските автори. Той възкликнал: „Изучих Япония, за да се убедя, че никак не я познавам.“ В Осака моя позната с чаровното име Оки поиска да ме насърчи, но не скри усмивката си. Тя ми каза: „Ние често четем книги — за нас, японците. И често се смеем.“ Иди след това, че ги описвай с опита, който си натрупал, с познанията, които имаш, за времето, с което си разполагал! И не че малко съм видял в Япония! Обиколих почти цялата страна. Секретарят на българското посолство в Токио ми каза: „Какво правите?! Та вие надникнахте навсякъде. Ние десет години живеем тук и не сме видели толкова много!“ Едва ли е добре да напишеш книга, на която японци, ако я прочетат, могат да се смеят. Желанието ми да опиша Япония е голямо! Не се решавам поради ред причини, някои от които са условни. Предпочитам да издам нещо голямо колкото книга, но да го нарека иначе, което е парадоксално.
Преди да тръгна на път, нарочно не исках нито да чета, нито да слушам за Япония. Впечатленията ми са естествени и неподправени. Разказвам това, което видях, чух и преживях. Изпитах всичко върху сетивата си. „Създаването на книга може да предизвика не само смеха на японците, но и присмеха на българите“ — мислех си. У нас много се говори за Япония, а и много се знае. В Пловдив, на улицата, съм срещал познати, които са се провиквали: „Япония ли?“ И като започне такъв да нарежда… Съвсем забравя, че не той, а аз се връщам оттам. Попитах обущаря, който ми изкърпваше обувките, какво мисли за японците. Той ми каза: „Зетят работи в статистиката!…“ И целия следобед говори. Аз съм внимателен слушател. Е, Бога ми, как един не каза нещо лошо! Моите познати са ревниви на тази тема. Всеки от тях има в съзнанието си своя Япония. Тя е чудно красива страна, там хората са добри… На такива разказвай най-хубави впечатления от пътуването си. И изтърви само малко, което дори да не е чак толкова лошо… Българският слушател е готов да те намрази! Бях респектиран от две страни: от самата Япония и от българина, който не иска да слуша нищо друго за Страната на изгряващото слънце освен прекрасното.
Тогава се попитах и защо пътувам. Правя това, тъй като зная, че на света съществуват малко на брой добри явления, и търсех да ги открия, с което да превърна изкуството си в планетарно. Повечето от тях намерих именно в Япония — дом на 124 милиона народ. Тези милиони не се замислят как да постъпят при определени ситуации, когато става въпрос за етика. Това ме зарадва и обнадежди. Повечето японци знаят кога какво да направят. Друго си е да откриваш света всеки ден… И се улових, че започнах да мисля не само за Япония, а и за онова, което става в България. Който не познава родината си, трудно може да разбере света. Виждах как Токийската телевизионна кула (която е по-висока от Айфеловата кула в Париж и структурата й е полека)… се премества на Джумаята в Пловдив. Подземен град, като този под Токио или онзи под Саппоро, влиза в тунела до разкопките на античния театър. Аз открих моята Япония. Тя се появи в разказите ми за далечни страни и народи — да придаде колорит с цвета си, да раздуха въображението с пъстро ветрило и да създаде ред. Опитах се да сътворя картина, на която се открояваха заснежен планински връх и клонче от цъфнала вишня.