Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
Всичко в този мъж говореше за сила и мощ; а Ариел беше достатъчно умна, за да разбере, че той представлява за нея такава опасност, за каквато никога не си беше помисляла. Беше много едър, много силен… и по дяволите, много привлекателен.
Накрая Джес се отказа от усилията си да измъкне двамата мъртъвци изпод каретата. Вместо това взе лопатата, закрепена отзад на колата, и изкопа плитък гроб. Спечената от слънцето земя беше твърда и той доста се изпоти, докато свърши с копаенето. Ариел гледаше настрани, докато той претърсваше джобовете на шерифа, сваляше значката и накрая го положи в трапа, засипвайки го с пръст. Джес погледна към нея и видя, че се е извърнала.
— Имаш късмет, Тили… ъ-ъ, Ариел. Можеше да паднеш от колата и да те затисне като кочияша и пазача. Колко жалко, че не погребах сега любовника ти.
— Любовник? Как смееш!
Да, любовник, помисли Джес с безмълвен присмех, питайки се как ли е могла да позволява на онова копеле да я докосва. Докато не си спомни, че и тя е също толкова достойна за презрение. Поради някаква странна причина му беше трудно да повярва, че Ариел е убийца, преследвана от закона. Изглеждаше му толкова млада, толкова невинна, толкова… недокосвана!
Дръж си ума над пояса, Джес Уайлдър, укори се той. Такава красива и сексуално привлекателна жена като Тили Каулс съвсем не беше невинна, би използвала всякакви възможни трикове, за да го накара да я пусне, а сам господ знаеше, че той никога не се беше смятал за светец. Нито пък беше от камък. Не биваше да забравя, че тази Тили Каулс може да не е дръпнала спусъка на оръжието, убило брат му, но беше също толкова отговорна за безсмислената смърт на Джъд, колкото и Барт Дилън.
— Този мъж не ми е бил никакъв любовник! — повтаряше упорито Ариел. — Не съм го виждала, преди да се качи на дилижанса в Тексаркана. Сега ми се иска да бях послушала инстинкта си и да бях изчакала следващия дилижанс.
Започваше да му звучи като латерна, повтаряше безспир едно и също. Колкото и безполезно да беше.
Джес я изгледа раздразнено. Ариел безстрашно му отвърна.
— Много ти знае устата — забеляза той, приближавайки се към мястото, където беше седнала Ариел. — Ако си мислиш това, което аз мисля, че мислиш, по-добре недей. Няма да стане.
— Една дама не може да повтори това, което си мисля — отвърна заядливо Ариел.
Джес отметна глава и се разсмя гръмогласно.
— Дама ли? Една дама не би пътувала с Барт Дилън.
— Казах ти, не познавам никакъв…
— … Барт Дилън — изсумтя Джес, довършвайки изречението й. Посегна и я издърпа да стане.
Ариел изправи гръб и протегна ръце.
— Освободи ме.
Джес я изгледа въпросително.
— Откъде да знам, че няма да избягаш? Или че няма да се опиташ да ме застреляш в гръб?
— И къде ще ида? Дори нямам кон. Или оръжие. Освен това — каза тя, измервайки го с поглед, — ти си два пъти по-едър от мене. — И му хвърли предизвикателство, което Джес не можеше да пренебрегне. — Да не те е страх от една жена?
— Не, но тебе със сигурност трябва да те е страх от мене, жено.
— Ще изглеждаш много глупаво, когато разбереш, че не съм Тили Каулс.
— Да стигнем дотам, тогава ще му мисля.
Пътят до Форт Уърт ще е дяволски дълъг, помисли Джес, когато мекото седалище на Ариел опря в мъжествеността му. Мислеше, че може да спаси поне единия от конете, но тези, които не бяха загинали на място в катастрофата, бяха твърде лошо ранени, за да стават за яздене. Видя се принуден да избави нещастните животни от страданията им и да качи Ариел на собствения си кон, тоест да я настани пред себе си на седлото.
Докато се занимаваше с конете и след като махна белезниците от ръцете на Ариел с помощта на ключа, който беше намерил в джоба на шерифа, тя ровеше в сандъка си, за да намери някакви дрехи. Уви ги в една фуста заедно с гребен и калъп сапун и настоя Джес да ги пъхне в дисагите си. Той не беше чак толкова безсърдечен да й откаже това удобство. Дори намери бонето й на дъното на каретата и й го подаде, осъзнавайки, че иначе тази нежнобяла кожа ще пострада от силното тексаско слънце.
— Намери ли някакви документи в сандъка си? — запита Джес, мъчейки се да отвлече мислите си от облака гарваново-черна коса, развяваща се около лицето й, и мекото й тяло, което така отчаяно се стремеше да не се докосва до неговото.