Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
Подтикнат от жажда за мъст, Джес беше напуснал работата, която обичаше, за да стане ловец на глави. Беше дал под наем къщата във форт Уърт, където двамата с Джъд бяха живели, беше се отказал от работата си на щатски шериф и беше потеглил да търси убийците на брат си в тексаската пустош. Джъд беше негов помощник-шериф и съдбата го изпрати в банката по време на онзи обир на мястото на Джес. Сега Джъд го нямаше и Джес се беше заклел, че ако трябва, ще посвети остатъка от живота си, за да изправи пред съда убийците на брат си, идентифицирани като Барт Дилън и Тили Каулс. Беше прекарал последните две години, стремейки се да изпълни тази си клетва.
— Съжалявам, ако езикът ми те обижда Тили. Сега излизай — заповяда грубо той.
Поради някаква причина това момиче ужасно го дразнеше. Изобщо не беше онова, което очакваше.
Джес допълни думите си с действие, посегна, хвана я за ръцете и я извлече от преобърнатия дилижанс. Здраво вкопчена в широките му рамене, Ариел се плъзна покрай твърдото му тяло, от което сетивата й се наостриха и в резултат цялата се изчерви. Отвори смаяно уста.
— О!
Джес също го усети и тъмните му вежди се вдигнаха въпросително, озадачени от спонтанната си реакция към една жена, която си печелеше прехраната с грабежи и убийства. Хвана я през кръста и я отмести.
— Не ми прави номера, Тили — предупреди я той заплашително. — Не можеш да ме омаеш с женските си чарове. Колкото и да е привлекателно тялото ти, не се интересувам от него. Пръскай си магиите където щеш, няма да ти е от полза.
Лицето на Ариел почервеня.
— Ти, долна, гнусна змия! Ти… ти…
Не можеше да намери думи. Вдиша окованите си ръце и замахна право към лицето на Джес.
Той се дръпна назад, но късно. Глухият звук от удара и червеното петно на лявата му буза дадоха достатъчно удовлетворение на Ариел. Доволна усмивка се разля по лицето й.
Реакцията на Джес беше бърза и брутална. Той сграбчи раменете й и я дръпна към себе си така, че телата им се докоснаха.
— Никога повече не го прави — изсъска той през зъби. — Позволена ти е само една грешка.
Лицето му издаваше едва сдържана заплаха и Ариел инстинктивно отстъпи пред яростта му.
— Човек не може безкрайно да си играе с търпението ми, Тили, а ти вече ме докара до крайност.
— Колко пъти да ви казвам, че не съм Тили Каулс? — извика Ариел, разгневена не по-малко от него. — Аз съм Ариел Лийланд. Пътувам към Уейко, за да получа наследеното от баща ми ранчо.
— Няма значение как те наричам, Тили. Знам коя си и каква си — изфуча Джес отвратено. — Ако искаш да те наричам Ариел, добре, но това нищо не променя.
Той я отхвърли назад. Тя залитна, после се изправи, но окованите ръце й пречеха да пази равновесие.
— Защо не ме изслушаш, грубиян такъв? Защо си толкова сигурен, че съм Тили Каулс?
— Знам, че Тили Каулс и Барт Дилън са се качили на дилижанса за Форт Уърт в Тексаркана заедно с шериф Гор. Шериф Гор е мъртъв, Дилън го няма, но ти си тук, затова престани да плещиш глупости за Уейко и някакво си наследство. Знаеш ли къде се е изпарил Дилън? Защо те остави тук?
— Имаше един мъж и една жена с шерифа — изрече бавно Ариел, — но не знам как се казваха. Почти не говореха, а ние с шерифа се шегувахме. Не… не знам какво е станало с тях. Загубих съзнание, когато колата се преобърна. Като се свестих, ти ми заповядваше да изляза, а тях никакви ги нямаше. Тили Каулс дребна ли беше? С черна коса?
— Добър опит, Тили или както там се казваш. Много добре знаеш, че Тили е дребна и с черна коса, точно като твоята. Какво се е случило с дилижанса? Защо се преобърна?
Ариел набърчи чело.
— Преследваха ни разбойници. Кочияшът подкара по-бързо, натъкна се на нещо и колата се преобърна. Последното, което помня, е че политнах настрана. Моля те, свали тези белезници. Пречат ми. Как са се озовали от ръцете на Тили Каулс на моите?
— Ти ми кажи. Защо Ариел Лийланд ще носи белезници?
— Къде е кочияшът? Той може да ти каже, че не лъжа.
— Мъртъв е. И пазачът. Затиснати са под колата.
— Имам документи! — спомни си внезапно Ариел. — Има документи и писма, адресирани до мене, там вътре, в пътната ми чанта, има и пари в дамската ми чантичка.
Джес се гордееше, че е почтен мъж. Поне това можеше да й отпусне — да не избързва с обвиненията… Хвърли кос поглед към нея, покатери се на колата и изчезна през отвора. Ариел го чу как рови вътре и след малко го видя да подава глава оттам.