Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Алекс разправяше за изпълнението си с двете близначки от Лесли Колидж — нощта, която уж предизвикала интереса му към гинекологията, — когато партньорката му насочи разговора към Уил. Леко пиянските клоунади на Алекс започнаха да й идват в повече и тя час по час хвърляше погледи към едрия рус мъж срещу нея, който неуморно поглъщаше уиски след уиски, сякаш беше безалкохолно.
— И как се случи така, че постъпихте във ФБР? — попита го моделът, преди Алекс да започне поредната история за себе си.
— Ами, не бях достатъчно добър футболист, за да продължа като професионален състезател.
— Сериозно? — Изглеждаше искрено заинтригувана.
— Не зная — меко отвърна Уил. — Нямах много възможности за избор след дипломирането. Приятелите ми тук знаеха какво искат — Алекс и неговата медицина, Зек и правото му, а Марк продължи в Масачузетския технологичен институт, нали? — Марк кимна. — Върнах се за няколко години във Флорида, преподавах и бях треньор, след което се отвори свободно място в службата на окръжния шериф.
— Баща ти беше в правозащитните органи — спомни си Зекендорф.
— Заместник-шериф на Панама Сити.
— Още ли е жив? — попита съпругата на Зекендорф.
— Не, почина преди доста време. — Уил отпи от уискито си. — Явно е било в кръвта ми и съм се движил в посоката на най-малкото съпротивление, така че продължих. След време на шефа ми му стана неудобно, че има за заместник някакъв умник от Харвард, и затова се постара да се отърве от мен, като ме накара да кандидатствам в Куонтико. И ето че дори не успях да се огледам, а пенсията е пред мен.
— Кога правиш двайсет години стаж? — поинтересува се Зекендорф.
— След малко повече от две години.
— И после какво?
— Като изключим риболова, нямам представа.
Алекс беше зает да налива от поредната бутилка вино.
— Имаш ли идея колко прочут е този задник? — попита той приятелката си.
Тя захапа стръвта.
— Не. Колко сте прочут?
— Не съм прочут.
— Дрън-дрън! — възкликна Алекс. — Нашият приятел тук се очертава като най-добрия специалист по профили на серийни убийци в историята на ФБР!
— Не, не, изобщо не е така — категорично възрази Уил.
— Колко убийци си пипнал? — попита Зекендорф.
— Не знам. Няколко.
— Няколко! Все едно аз да кажа, че съм направил няколко вагинални прегледа — викна Алекс. — Казват, че ти си човекът. Непогрешимият.
— Май имаш предвид папата.
— Хайде стига, четох някъде, че можеш да психоанализираш човек за по-малко от половин минута.
— Не ми е нужно толкова време да преценя теб, приятел, но, честно казано, не бива да вярваш на всичко написано.
Алекс сръчка приятелката си.
— Послушай ме, внимавай с този тип. Истински феномен е.
На Уил много му се искаше да смени темата. В кариерата му имаше някои нелицеприятни моменти и нямаше желание да седи на стари лаври.
— Май всички сме се справили доста добре предвид несигурното ни начало. Зек е виден корпоративен юрист, Алекс стана професор по медицина… Да оставим нас, хайде да разберем нещо за Марк. Какво стана с теб през всичките тези години?
Преди Марк да успее да оближе устни и да отговори, Алекс се намеси отново и влезе в старата си роля на мъчителя от тайфата.
— Да, хайде да чуем. Сигурно Шакълтън е станал някакъв дот-ком милиардер със собствен боинг 737 и баскетболен отбор. Да не би ти да си открил клетъчния телефон или нещо подобно? Нали все пишеше нещо в лаптопа си, все седеше затворен в стаята си. Какво правеше там, като изключим прелистването на стари броеве „Плейбой“ и прахосването на носни кърпички?
Уил и Зекендорф не успяха да се сдържат и се изпискаха — наистина на времето хлапето купуваше цели кутии „Клинекс“. Но още в следващия миг Уил се почувства виновен, когато Марк го прониза с поглед, сякаш му казваше: „И ти ли, Бруте?“
— Работя в областта на компютърната сигурност — почти прошепна Марк в чинията си. — За съжаление, не съм милиардер. — Вдигна очи и добави с надежда: — Освен това пиша от време на време.
— За някоя компания ли работиш? — любезно попита Уил с надеждата да изкупи греха си.