Дисекция на едно познато чудовище
- Автор: Найденов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дисекция на едно познато чудовище». Краткое содержание книги:
Дали всичко това не се дължи на факта, че кръвта открай време е била субстанция, заредена с изключителни символи за човека? Знаем, тя символизира виталната сила и духовната възвишеност. В много религии обаче тя е и символ на нечистото, блудството и покварата, както е при будистите. За други религии, еврейската например, кръвта е едновременно и приемник на душата, и е заредена със зловреда енергия. Често срещано явление у много примитивни племена е да се поглъща кръвта на победения враг, за да се сдобие победителят с неговите добродетели. Кръвта е задължителен елемент на червената и черната магии… Да споменаваме ли и за кръвта на Христос, която била раздадена на вярващите след евхаристията — великото тайнство на причастието?
Ето как можем да си обясним защо вампирът-кръвопиец е нападал странстващите по друмищата. Той се е домогвал едновременно до две неща — до телесното (виталната сила) и до духовното (безсмъртието на душата). Както виждаме, неща съвсем познати и напълно понятни…
Макар никой днес в края на този бурен двадесети век повече да не се плаши от Дракула, макар да сме далеч от вампирските епидемии от XVII век, вампирът-джентълмен, вампирът-съблазнител, накратко — Негово Величество Вампирът — дълбоко се е вкоренил в нашето колективно съзнание. Имайки предвид многобройната литературна продукция на тази все така благодатна тема, както и новите творчески вдъхновения на редица световноизвестни автори, не можем да отречем, че на добре познатото ни „чудовище“ все още му предстои дълъг, граничещ с безсмъртие живот, а това е най-сигурната гаранция, че ние все още го обичаме и все още не сме престанали да треперим от страх и от ужас пред него…
Може би този дълъг, но навярно необходим предговор, стана вече отегчителен. Редно е обаче в края да кажем и няколко думи за автора на книгата, „Аз съм легенда“, защото както вампирът (видяхме вече) се е превърнал в легенда, така е легенда в световната литература и самият РИЧАРД МАТИСЪН.
Кой е в действителност той, за каква легенда може да се говори?
Роден на 20 февруари 1926 година в градчето Алъндейл, щат Ню Джърси, заедно с Робърт Блох и Рей Бредбъри, Ричард Матисън всъщност е един от най-значимите творци в областта на фантастиката и хоръра, както и един от малкото все още живи автори-бисери, които с лекота и умение пишат във всички познати жанрове. Още през 1950 година първият му публикуван текст в известното специализирано американско списание Fantasy And Science Fiction, разказът - „Born of Man and Woman“ („Роден от мъж и от жена“), е имал за времето си ефекта на бомба и се оказва прелюдия към многобройни шедьоври — разкази, новели и романи, — превърнали Матисън в класик на жанра и който за съжаление е все още малко известен на българския читател.
Паралелно с литературната си дейност Ричард Матисън работи твърде тясно с киното и телевизията като сценарист — съответно с продуценти и режисьори от ранга на Стивън Спийлбърг(сценарист е на първия му филм — ДУЕЛ), Джек Арнолд, Род Сърлинг, Роджър Корман… Така той е автор на многобройни сценарии за известни сериали и поредици и може би оттук българският читател ще се „досети“ за него. Познати у нас са известните по цял свят серии, на много от които сценарист е той — ЗОНАТА НА ЗДРАЧА, АЛФРЕД ХИЧКОК ПРЕДСТАВЯ, СТАР ТРЕК…
Не го пропускат и литературните награди. През 1976 година Матисън печели Световна награда за фентъзи за романа си „Някъде във времето“( Bid Time Return, 1975); роман, в който млад писател, влюбен във фотографията на отдавна умряла актриса, в резултат на „пропадане във времето и пространството“ успява да срещне своята възлюбена. Романът е филмиран, а главната роля е поверена на Кристофър Рийв. И втори път Ричард Матисън печели Световната награда за фентъзи — през 1990 година, този път за сборника си избрани разкази (Collected Stories, 1989).
Особено продуктивно е сътрудничеството му с режисьора Роджър Корман и AMERICAN INTERNATIONAL PICTURES, датиращо още от 1960 година — годината на тяхната първа съвместна реализация. За Кормън Ричард Матисън пише сценарии на филми по разказите на Едгар Алън По: „Падението на дома Ъшер“ (The Fall of the House of Usher, 1960); „Кладенецът и махалото“ (The Pit and The Pendulum, 1961); „Приказки за ужаса“ (Tales of Terror", 1962); „Гарванът“ (The Raven, 1963); няколко сценарии за филми, посветени на самия родоначалник на жанра, Едгар По — „Преждевременно погребение“ (The Premature Burial, 1962); „Маската на червената смърт“(The Masque of The Red Death, 1964); „Гробницата на Лигея“ (The Tomb of Ligeia, 1965).