Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
— Радвам се да те видя, Зенда. Изглеждаш много усърдна днес.
— О, благодаря ти, Старк. Готини панталони.
— Даа, улиците ги харесаха. Достатъчно добре ли съм облечен?
— Страхотен си.
Тя се обърна и изрева заповед за питиета на машината в стената.
— Добре де, добре — обиди се машината, — не съм глуха.
Ухилих се. Зенда е изключително спокойна за Действащ. Пребиваването в Центъра не я бе променило така, както другите. Мисля, че единствената причина, поради която я търпят, е че е дяволски добра в Правенето на Нещата. Машината хлъцна, стовари питиетата върху бюрото и хлопна, без дори да ни пожелае приятно прекарване. Зенда се усмихна и ми подаде една от чашите.
— Кога се върна?
— Преди няколко дни. Имах малко свободно време. Извинявай за днес.
— Няма нищо. Предполагах, че си изморен.
— Бях.
— Добре ли потръгна работата?
— Чудесно. Ще ми кажеш ли за какво става дума сега?
— И аз самата не знам. Обадиха ми се днес следобед Отгоре и казаха, че има Нещо Особено Важно Да Се Прави. Че се изискват изключителни умения и дискретност. Помислих, че ти си подходящият човек и ти се обадих.
— Нещо нормално ли е или нещо по-така?
— Нормално.
Много малко хора биха разбрали за какво, по дяволите, говорех. Зенда е една от малкото, които ме познават. На нея й е известно какво наистина правя, но никога не го обсъждаме. Има неща, които трябва да подбирам. Често тя го върши вместо мен. Разчитам на нея — на нея и на още няколко души. Но все пак аз съм единственият, който може да подбере тези неща и те знаят това. Странна връзка има между нас, но кое не е странно на този свят?
— Добре. Така. Кога мога да ти купя обяд?
— Догодина, предполагам. Сега съм заета. Следващите три месеца ще съм на венозно хранене. Ще ти се обадя — излъга ме сладко тя. Действащите не си уговарят срещи извън Центъра. Не се гледа с добро око на това, не е добре за кариерата. От друга страна, поканата за интимна среща в Центъра с опасност от взривяване, предполагам не привлича никой любовник. Знам че е така, но е забавно да се преструваш, че сваляш — една малка закачка между нас двамата, както и превъплъщението ми в частен детектив. Само че вратата ми не е от тъмни стъкла и името ми не е изписано на нея, а и никога не съм бил ченге. Бях музикант. Нещо като музикант.
Точно в осем без една минута интеркомът на бюрото щракна:
— Мис Рен, участниците в срещата пристигат — остава една минута и броенето.
Хората в Центъра никога, никога не подраняват за среща. Да пристигнеш по-рано означава, че не си достатъчно зает, че не излизаш от нещо също толкова важно. Бяха го измислили добре. Полагах усилия това да ми хареса.
— О’кей, Старк. Да седнем?
Покатерихме се върху бюрото. Зенда се намести красиво в стола на водещото място на масата. Седнах отсреща, за да мога да улавям промените на лицето й по време на срещата. Също така, за да мога да го гледам — високите скули, зелените очи и широката уста. Да, аз я харесвах много. Приятна гледка.
До срещата остават трийсет секунди и броенето.
Вратите широко се отвориха и двама мъже и една жена влязоха забързано. Разпознах жената. Ройн, асистентка на Зенда. Едрият мъж отпред носеше отличителните лилави ръкавели на Агенцията по Интелигентността в Центъра, АИЦ. Изглеждаше доста сериозен. Предположих, че не обича танците.
— Здрасти, Ройн.
— Здрасти, Старк. Хей, готини панталони.
Реших, че трябва отново да използвам Клоуз Валет някой път. Скришом погледнах другия мъж, докато се наместваха около масата. Петдесетгодишен, висок и слаб, с бледо, изпито лице. Това означаваше, че е достатъчно старши и може да си позволи да не спазва правилата за тена в Центъра. Дяволски старши. Чудех се кой е.
— И… Времето на срещата! — прозвуча синтетичният глас на интеркома. — От името на сградата искам да ви пожелая продуктивна и усърдна среща. Надявам се да бъде успешна за всички вас, за работодателите ви и за останалите Департаменти. Започвайте!
Докато Зенда ни представяше, аз запалих цигара. Обикновено това е строго забранено в Центъра, защото Действащите искат да изглеждат заети през цялото време, но аз сметнах, че трябва някак да се определя. Мъжът от АИЦ, Дарв, ме изгледа. Отвърнах му. И преди съм срещал такива. Мразят ме. Всъщност, те мразят това, което виждат — твърде различно нещо. Играя тази игра от десет години и знам как да действам. Истината е, че те виждат и мразят това, което искат да видят.
Слабият мъж го наричаха само господин В. Значи беше третият по важност старши изпълнителен директор в целия Департамент. Това го превръщаше в обезпокоително голяма работа. Въпреки че не каза нищо първите десет минути от срещата, аз схванах, че трябва да го взема на сериозно. Сега разбрах защо Зенда искаше да направя усилие.