![Една нощ през самотния октомври [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Една нощ през самотния октомври [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Една нощ през самотния октомври [bg]». Краткое содержание книги:
Най-близката къща се намираше вдясно и малко назад по пътя, по който дойдох. Обитаваше я възрастна двойка, която отглеждаше птици, работеше в градината си и се караше всяка събота вечер, когато старецът си идваше със залитане от кръчмата. При по-раншните си проучвания в района не бях забелязал признаци, че имат нещо общо с Играта.
Въпреки всичко реших да подуша наоколо. Докато проверявах по протежение на пътя, чух познат глас:
— Смрък!
— Нощен вятър! Къде си?
— Над теб. В това дърво има хралупа. Задържах се навън твърде дълго и дойдох, за да се скрия от светлината. Мислим по един и същи начин, нали?
— Сякаш чертаем едни и същи линии.
— Все пак мястото не може да е това.
— Така е. Това е центърът на схемата, която имаме, но ми се струва малко вероятно да е тук.
— Следователно схемата е непълна. Но ние знаем това. Не знаем къде е Графа.
— Ако е само той. Трябва да се случи в средата на схемата, която чертаем.
— Да. какво да правим?
— Можеш ли да проследиш Игличката до къщата на Графа?
— Прилепите летят дяволски хаотично.
— Аз не бих могъл да се справя. Грималкин също.
— Така е. Освен това не бива да се доверяваш на котка. Бива ги само за корда на тенис ракети.
— Поне ще се опиташ ли да проследиш Игличката?
— Най-напред трябва да открия малкото копеле. Но… да, тази вечер ще гледам да го срещна.
— Кажи ми какво си открил.
— Ще си помисля.
— Може би ще ти е от полза, ако се наложи да свършиш нещо през деня.
— Така е. Добре. Защо изобщо играчите се подреждат в определен ред около някакъв си център?
— Знам ли?
Върнах се у дома и изръмжах срещу Нещата в огледалото — сега беше подпряно в антрето — колкото да им покажа, че съм там. Нещото в Корабния куфар стоеше кротко. Казах на Нещото в Гардероба да млъква. Блъскането му тресеше цялата къща. Наложи се да излая няколко пъти, докато млъкне.
Долу в избата Нещото от Кръга се бе превърнало в пекинез.
— Обичаш ли малките кучки? — попита то. — Ела я вземи, приятел!
Все още миришеше на Нещо, а не на куче.
— Всъщност не си особено умен — отбелязах аз.
Пеки ми показа среден нокът, когато излизах, а за куче е много трудно да обърне лапата си по този начин.
7-и октомври
Снощи пак бяхме навън, за да търсим съставки за Голямата работа. Беше много мъгливо и навсякъде имаше патрули. Това не ни спря, а само ни затрудни. Ножът на господаря ми проблесна, жената изпищя, чу се как се късат дрехи. При бягството си минахме покрай Големия детектив и аз неволно спънах придружителя му, чието куцане бе намалило способността му да реагира на втурващи се срещу него кучета.
Докато минавахме по моста, Джак разгърна парчето плат и го разгледа.
— Много добре — отбеляза той. — Зелен е.
Защо в списъка на материалите беше включено парче от зелена пелерина, носена от дама с червена коса точно на тази дата в полунощ, докато още е на гърба й, не съм много сигурен. Магьосническите рецепти понякога ми приличат на инструкции за полудели мършояди. Но Джак беше щастлив, така че аз бях също.
Доста по-късно, след като неуспешно се опитах да открия Нощен Вятър. се върнах у дома и тъкмо задрямвах в гостната, когато чух някакво драскане в задния край на къщата. Не се повтори. Наложи се да стана и да отида да проверя.
В кухнята нямаше никой, в килера — също. Започнах да циркулирам.
Долових миризмата във входното антре. Спрях, огледах се, ослушах се. Мярнах леко движение — долу ниско, вдясно и напред.
Седеше пред огледалото и наблюдаваше плъзгащите се. Потиснах дишането и се запромъквах напред. Когато се приближих достатъчно, за да мога да го хвана с малък скок, казах:
— Вярвам, че намираш последните си мигове за много забавни.
То скочи и аз се хвърлих върху него, като го улових в основата на врата — голям, черен плъх.
— Чакай! — извика той. — Мога да обясня! Смрък! Ти си Смрък! Идвам при теб!
Зачаках, без нито да отпускам, нито да разхлабвам хватката. С едно тръсване на главата, можех да му пречупя гръбнака.
— Игличката ми каза за теб — продължи плъхът. — Лъжльо ми каза къде да те открия!
Не можех да кажа нищо, защото устата ми беше заета, така че продължих да чакам.
— Лъжльо ми каза, че си му се сторил разумен, така че исках да поговорим. Вън нямаше никой, така че влязох през малката вратичка отзад. Можеш ли да ме оставиш на пода, моля?
Занесох плъха в ъгъла, сложих го на пода и седнах право пред него.