Вавилон 17
- Автор: Дилейни Самуел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Мадански
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вавилон 17». Краткое содержание книги:
— Какви са тези противопоставяния? — прекъсна я генералът.
— Сигурно сте чували как някои хора, родени в Азия, бъркат звуците Р и Л, когато говорят на западни езици. Това е така, защото в много източни езици тези звуци са алофони, те ги чуват и пишат по един и същи начин. Друг пример е съчетанието „th“ в английските думи „they“ и „theater“.
— Каква е разликата?
— Произнесете ги и се вслушайте. Единият звук е ясен, другият — глух. Различават се като В и Ф. Само че в английския език това са алофони и вие ги използвате като една фонема. Така че проблемът на всеки чужденец е в транскрипцията на езика, който не му е роден, защото той просто чува различията, които липсват в матерния му език.
— Как възнамерявате да постигнете целта си?
— Ще приложа знанията си за звуковите системи на различните езици и… интуицията.
— Пак ли тайнственото „озарение“?
Тя се усмихна.
— Надявам се да се получи.
Чакаше от него подкрепа и одобрение. Но с какво би могъл да й помогне? За един миг генералът бе увлечен от нежното звучене на гласа й.
— Разбира се, мис Вонг. Вие сте експерта. Елате утре в криптографския отдел и ще получите всичко необходимо.
— Благодаря, мистър Форестър. Ще донеса официалния доклад.
Той застина, изненадан от усмивката й. Трябва да тръгвам, отчаяно помисли генералът. Ах, да, има още нещо…
— Идеално, мис Вонг. Там ще поговорим още.
Още нещо, още…
Потрепери. Нямаше сили да тръгне (трябва да се обърна, да не я гледам!). Трябва да каже нещо много важно — благодаря… обичам… Отправи се към вратата. Опитваше се да подреди мислите си. Коя е тя? Все пак трябваше да й каже. Аз съм груб професионален военен. И въпреки това бих й отдал цялото си богатство от мисли и думи.
Вратата се отвори и нощта сложи на очите му своите сини пръсти.
Боже, помисли си той, колко е невъзмутима! Толкова съм… объркан, а тя не знае! Не мога да изразя какво чувствам! Някъде дълбоко се криеха думите — успокой се, засега си в безопасност. Но на повърхността излизаше яда от собственото мълчание. Не мога нищо да кажа…
Ридра Вонг стана. Подпря се на масата. Погледът й се спря в огледалото. Келнерът се приближи. Взе чашите, намиращи се до върховете на пръстите й, и се намръщи.
— Мис Вонг?
Лицето й се вкамени.
— Лошо ли ви е, мис Вонг?
Келнерът видя кака побеляха кокалчетата на пръстите й, как се отдръпна кръвта от ръцете й и те заприличаха на излети от восък.
— Какво не е наред, мис Вонг?
Тя рязко се наведе към него.
— Забелязахте ли? — гласът й беше дрезгав, забелязваха се саркастични нотки.
Ридра се отблъсна от масата и тръгна към вратата. Спря, прочисти гърлото си и бързо напусна бара.
II
— Моки, помогни ми!
— Ридра? — в тъмнината доктор Маркус Т’мварба отлепи глава от възглавницата си. В мъгливата светлина над леглото му се появи нейното лице. — Къде си?
— Долу, Моки. Моля те, трябва да поговоря с теб.
Възбуденото й лице ту изчезваше, ту се появяваше в полезрението му. Присви очи от ярката светлина, след това бавно ги отвори.
— Качвай се.
Лицето изчезна.
Маркус махна с ръка към управляващия пулт и разкошната спалня се потопи в мека светлина. Отхвърли златистото одеало, стъпи върху мъхнатия килим, протегна се към бронзовата поставка, взе черният копринен халат и се наметна. Автоматичните контури обхванаха тялото с педантична точност, отстранявайки излишните гънки. Натисна един бутон на пулта, изпълнен в бароков стил, алуминиевият панел се отмести, откривайки вграден бар. Показа се димяща кана с кафе и гарафа с ликьор.
Подчинявайки се на друг жест, от пода израснаха надуваеми кресла. Доктор Т’мварба се обърна към входната врата. Ключалката щракна, вратата се плъзна встрани и на прага се появи Ридра.
— Кафе? — той побутна каната, силовото поле я подхвана и плавно я понесе към Ридра. — С какво се занимаваш?
— Моки, това е… Аз ли?
— Пийни малко кафе.
Тя си наля и поднесе чашата към устните си.
— Нямаш ли нещо успокояващо?
— Ликьор. Шоколадов или какаов? — той извади две малки чашки. — Мислиш ли, че алкохолът ще те успокои? О-ох, извинявай, още не съм се съвзел след обяда. Събрахме се с приятели…
Тя поклати глава.
— Какаов.
Силовото поле пренесе и крехката чашка, пълна с ликьор.
— Имах страшно труден ден — той разтърка ръцете си. — Никаква работа. На обяд ми дойдоха гости и спорихме цял ден. След това започнаха да ме викат на адреси. Легнах си преди десет минути. — Той се усмихна. — Как прекара вечерта?
— Моки, това… това беше ужасно!
Доктор Т’мварба отпи от ликьора.