Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
— Къде да я поставим, мистър Крийд?
— На горния етаж. Ей, сега ще ви покажа — той тръгна към тях, поколеба се за миг и погледна назад към Крендъл.
— Върви, върви — усмихнато го подкани старецът. — Все пак те съветвам да изпратиш домашните си при мен, за да не ти се пречкат из краката. Освен това зная, че при преместването в нов дом, човек ожаднява. Вечер, около девет часа, винаги сядам на верандата и изпивам една-две бири. По време на горещините обичам да наблюдавам как се смрачава. Понякога Норма ми прави компания, понякога си ляга. Е, чувствай се поканен.
— Може би ще дойда — каза Луис, въпреки че нямаше никакво намерение да го стори. Предварително знаеше, че вечерята ще завърши с уж случаен (и безплатен) преглед на скованата от артрит Норма. Каза си, че харесва Крендъл, закачливата му усмивка, непринуденото му бъбрене и мекия му северняшки говор. „Добър човек“ — помисли си той, но за съжаление лекарите прекалено бързо добиват цинично отношение към останалите хора. Рано или късно, дори най-добрите ти приятели започват да ти искат безплатна медицинска консултация. А пък старците могат да бъдат безкрайно досадни докато описват всичките си болежки. Ето защо Луис побърза да добави:
— Ако се забавя, не ме чакай — изкарахме ужасно тежък ден.
— Е, знай, че нямаш нужда от писмена покана, за да ни дойдеш на гости, каза старецът и се усмихна, сякаш знаеше точно какво си мисли Луис.
Крендъл си тръгна и за миг лекарят остана неподвижен, вперил поглед в отдалечаващата му се фигура, сетне отиде при хамалите. Помисли си, че Джъд се движи изправен, с плавна походка, сякаш бе на шейсет, не на осемдесет и три години. Внезапно Луис изпита странна обич към този непознат до вчера човек.
5
Хамалите си отидоха към девет. Ели и Гейдж, изтощени от умора, вече спяха в новите си стаи; Гейдж в малкото си кошче, Ели върху проснат на пода дюшек, заобиколена от планина от кашони, съдържащи безбройните й цветни моливи (неподострени, счупени и притъпени), колекцията й от плакати с героите на „Сизъм стрийт“, книжките й с картинки, дрехите й и Бог знае още какво. Естествено, Чърч спеше до нея, като от време на време от гърлото му се изтръгваше прегракнало ръмжене, което трябваше да мине за мъркане.
Няколко часа по-рано Рейчъл бе обиколила къщата, прегърнала Гейдж, докато се опитваше да налучка къде са поставени мебелите и даваше нареждания на хамалите за пререждането им. За щастие Луис не бе изгубил чека за работниците — откри го във външния си джоб, заедно с петдесетте долара за бакшиш. Когато камионът най-сетне се изпразни, той връчи на хамалите чека и парите, кимна в отговор на благодарностите им, подписа разписката и застана на верандата, докато ги наблюдаваше как крачат към големия камион. Навярно ще спрат в Бангор и ще пийнат по няколко бири, за да прочистят гърлата си от праха. Хрумна му, че една-две бири навярно ще се отразят добре и на самия него и внезапно си спомни за поканата на Джъд Крендъл.
Двамата с Рейчъл седяха на кухненската маса и внезапно Луис забеляза тъмните кръгове под очите й.
— А сега — право в леглото — нареди той.
— По заповед на лекаря, а? — промълви Рейчъл и се опита да се усмихне.
— Точно така.
— Добре — отвърна тя и се изправи. — Уморена съм до смърт, а Гейдж положително ще ме събуди през нощта. Ще си легнеш ли заедно с мен?
Луис се поколеба за миг и отвърна:
— Още не. Знаеш ли, онзи старец, дето живее от другата страна на улицата…
— На пътя. Не забравяй, че сме в провинцията, където няма улици, а пътища. Казва се „от другата страна на пътя“ или както би се изразил Джъд Крендъл „от другата страна на патя“.
— Е, все едно. Знаеш ли, старецът ме покани на чаша бира и май ще приема предложението му. Гроги съм, но се чувствам прекалено пренапрегнат, за да заспя.
Рейчъл усмихнато заяви:
— Сигурна съм, че ще ти се наложи да изслушаш оплакванията на Норма Крендъл и подробно описание на леглото й.
Луис също се засмя и си помисли колко забавно — забавно и понякога дори страшничко — е умението на съпругите след няколко години съвместен живот да четат мислите на мъжете си.
— Човекът ни се притече на помощ, когато имахме нужда от него — опита се да се оправдае той. — Нямам нищо против да му направя малка услуга.
— А-ха, нещо като разменна търговия.
Луис сви рамене; нямаше желание, нито можеше да й обясни необяснимата симпатия, която от пръв поглед бе изпитал към стареца, затова предпочете да попита:
— Какво представлява жена му?
— Много е симпатична — отвърна Рейчъл. Гейдж дори й позволи да го подържи на скута си. Останах безкрайно изненадана, защото беше доста уморен, пък и добре знаеш, че трудно се сприятелява с непознати дори когато е в най-добрата си форма. Освен това, Норма измъкна отнякъде кукла и позволи на Ели да си поиграе с нея.