Принцът от гъсталака

— Ти ни я доведе, Фриц — извика фрау Хилдесмюлер. — Как да ти се отблагодарим? Кажи на мама как се озова в колата на Фриц.

— Не знам — отвърна Лина. — Но знам как се измъкнах от хана. Принцът ме отнесе.

— За Бога! — възкликна Фриц. — Ние всички май полудява.

— Открай време си знаех, че някой ден ще дойде — каза Лина и се настани върху вързопа със завивките й, оставен на тротоара. — Снощи той се появи пред мен със своите въоръжени рицари и превзе замъка на човекоядеца. Счупиха съдовете и събориха вратите с ритници. Натикаха господин Малоуни в един варел с дъждовна вода и посипаха госпожа Малоуни с брашно от глава до пети. Работниците започнаха да скачат през прозореца и хукнаха към гората, щом рицарите започнаха да гърмят. Те ме събудиха и аз надзърнах надолу по стълбата. И тогава Принцът се появи, уви ме в завивките и ме изнесе навън. Беше толкова висок, силен и прекрасен. Лицето му бе грапаво като четка за дъски, но говореше тихо и благо и миришеше на шнапс. Сложи ме на седлото пред себе си и двамата потеглихме, заобиколени от другите рицари. Беше ме прегърнал, аз заспах и се събудих чак у дома.

— Глупости! — извика Фриц Бергман. — Вълшебни приказки! Как се озовала от каменна кариера в моя кола?

— Принцът ме доведе — отвърна Лина убедено.

И до ден днешен добрите люде от Фредериксбург не са успели да изкопчат от нея друго обяснение.