Принцът от гъсталака

Повече от два часа Фриц остана при дървото. Бе завързан здраво, но не изпитваше болка. Не след дълго, вероятно като реакция на вълнуващото приключение, той потъна в сън. Колко бе спал не знаеше, но накрая се събуди от яко разтърсване. Нечии ръце развързаха въжетата. Помогнаха му да се изправи на крака, Фриц бе замаян, със замъглено съзнание и отмаляло тяло. Той разтърка очи, огледа се и видя, че отново се намира сред същата банда ужасни разбойници. Те го побутнаха към седалката на собствената му кола и му подадоха юздите.

— Хайде, препускай бързо към дома, дойчо — нареди му Хондо Бил с властен глас. — Причини ни доста неприятности и с удоволствие ще ти видим гърба. Spiel! Zwei bier!8 Обирай си крушите!

Хондо замахна с камшика и здравата пришпори Блитцен. Дребните мулета се втурнаха напред, доволни, че отново са в движение, Фриц ги подканяше, все още замаян и объркан от страшното си приключение.

По план трябваше да стигне Фредериксбург по видело. Стана така, обаче, че се спусна по дългата улица на града едва в единайсет часа вечерта. На път към пощата трябваше да мине покрай къщата на Петер Хилдесмюлер. Той спря колата си при портата и извика. Фрау Хилдесмюлер, възпълна и червендалеста жена, го очакваше и щом чу гласа му, се втурна навън, а след нея и цялото семейство Хилдесмюлер. Майката на Лина го попита дали има писмо от дъщеря й и тогава Фриц извиси глас и разказа приказката за своите приключения. Повтори съдържанието на писмото, което разбойниците го бяха накарали да прочете и тогава фрау Хилдесмюлер избухна в горки ридания. Нейната малка Лина да се удави! Защо я бяха изпратили на изнурителен труд далеч от дома? Какво да стори? Може би вече е твърде късно някой да отиде и да я прибере? Петер Хилдесмюлер изпусна своята лула от морска пяна на пътеката и тя се разби на парчета.

— Жено! — изрева той на съпругата си, — защо остави детето да напусне дома? Ако не се върне вече при нас, ти ще си виновна!

Всички знаеха, че вината всъщност е на Петер Хилдесмюлер, тъй че никой не обърна внимание на думите му. Миг по-късно се чу странен, плах гласец, който изрече:

— Мамо!

Фрау Хилдесмюлер първо си помисли, че това е духът на Лина, но после се спусна към задната част на закритата кола и с радостен вик откри там самата Лина. Майката обсипа бледото й личице с целувки и щеше да я задуши в прегръдките си. Очите на момиченцето бяха натежали от дълбокия сън на изтощението, но тя намери сили да се усмихне и се притисна в онази, която толкова отдавна копнееше да види. Там, сред чувалите с пощата, сгушена в странни одеяла и завивки, Лина бе лежала, потънала в дълбок сън, докато не я събудиха гласовете наоколо.

Фриц я погледна тъй втренчено, че очите му за малко да изхвръкнат иззад очилата.

— Всевишни Боже! — възкликна той. — Как попаднала в тази кола? Значи днес не само едва не убит и обесен от разбойници, ами сега губя разсъдък, тъй ли?