Принцът от гъсталака

— Виж, главатарю — обърна се той към Хондо Бил, — в тия пощенски чували сигурно има добра плячка. Въртял съм търговия с коне с дойчовците около Фредериксбург. Познавам стила на тия мошеници. Големи пари минават през пощата към този град. Немчугите поемат риска да изпратят хиляда долара, увити в парче хартия, вместо да платят на банката да ги обслужи.

Още преди Мрачния да е довършил речта си, Хондо Бил, близо метър и деветдесет, с благ глас и поривисти действия, вече влачеше чувалите от задната част на колата. В десницата му проблесна нож и всички чуха звука от раздиране на плата, когато острието му се заби в здравия брезент. Разбойниците се скупчиха около него и започнаха да разкъсват писма и пакети, оживявайки усилията си с цветисти ругатни по адрес на подателите, които сякаш тайно се бяха наговорили да опровергаят предсказанието на Бен Мрачния. В пощата за Фредериксбург не бе намерен нито един долар.

— Засрами се — заяви строго Хондо Бил на пощальона. — Как може да разнасяш наоколо купища такава стара и ненужна хартия? Какво искаш да кажеш с това, впрочем? Вие, немчугите, къде си пазите парите?

Пощенският чувал от Болинджър се отвори като кокосов орех под ножа на Хондо. Той съдържаше само шепа писма. Докато стигнат до този чувал, Фриц вече не беше на себе си от ужас и вълнение. В този миг си спомни за писмото на Лина. Обърна се към главатаря на бандата и го помоли да пощадят въпросното послание.

— Много съм ти задължен, немчо — отвърна Хондо на обезпокоения пощальон. — Сигурно това е писмото, което търсим. Вътре има пари, нали? Ето го. Дайте светлина, момчета.

Хондо намери писмото до госпожа Хилдесмюлер и го отвори. Другите го бяха наобиколили и палеха един от друг усукани писма, за да му светят. Хондо се втренчи с ням укор в единствения лист хартия, запълнен с типичния за немската ръка ъгловат почерк.

— Каквото и да е това, дойчо, ти ни изигра. Казваш, значи, че било ценно писмо? Твърде подъл трик за твоите близки приятели, които искат да ти помогнат да си разнесеш пощата.

— Това е китайско писмо — обади се Санди Моралния, надничайки през рамото на Хондо.

— Ти не си с всичкия си — обади се друг от бандата, впечатляващ момък, окичен с копринени кърпички и никелови плочки. — Това е стенография. Веднъж в съда видях да пишат така.

— О, не, не, не… Това немски език — поясни Фриц. — Просто едно момиче пише на майка, нищо друго. Малко бедно момиче, болно и отрудено, дето трепе се далеч от дома. Ах! Колко мъчно! Добри ми господин разбойник, ще позволи ли вземе това писмо?

— Ама ти за какви ни взимаш, по дяволите, старче Pretzels6? — възкликна Хондо с внезапна и изненадваща строгост. — Не възнамеряваш да изразиш мнение, че ние, мъжете, не притежаваме достатъчно учтивост да проявим интерес към здравето на малката госпожица, нали? Хайде, давай, прочети написаното на чист американски език пред сбралото се тук образовано общество.