Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
По дяволите! В момента не искаше да чуе нищо относно бъдещето си.
Не знаеше как би могъл да се справи с факта, че нещата могат единствено
да се влошат.
— Снегът пада бавно тази вечер — каза Ви и погали с палец сънната
му артерия.
Фюри премигна и го обзе странно спокойствие. Пулсът му се забави.
— Какво?
— Снегът… Пада толкова бавно.
— Да… Да, така е.
— А тази година падна много сняг, нали?
— Хм… да.
— Да… много сняг, а ще има и още. Тази вечер. Утре. Следващия
месец. Пада, когато и където пожелае.
— Точно така — каза Фюри тихо. — Няма начин да го спреш.
— Не и ако не си самата земя — палецът спря движението си. —Братко мой, ти никак не ми приличаш на земята. Няма да го спреш.
Никога.
Последваха серия от изпуквания и проблясвания на светлина, когато
Зи пробождаше лесърите в гърдите и телата им се разпадаха. После се
чуваше само съскането на радиатора на разбития автомобил и тежкото
дишане на Зейдист.
Той се надигна от почернялата земя като привидение, кръвта на
лесърите се стичаше по лицето и ръцете му. Около него се бе образувала
аура на насилие, която караше сцената зад него да трепти.
— Ще сляза в града — каза и избърса острието на кинжала си в
бедрото, — за да потърся още от тях.
Преди да излезе отново на лов за вампири, господин О. извади
пълнителя на деветмилиметровия си «Смит & Уесън» и надникна в цевта.
Оръжието трябваше отдавна да бъде почистено, както и «Глок»-ът му.
Имаше и други неща, които трябваше да свърши, но само пълен идиот не
би се погрижил за пистолетите си. Оръжията на лесърите трябваше
винаги да бъдат безупречно поддържани. Братството на черния кинжал не
беше мишена, към която можеш да се отнесеш небрежно.
Прекоси центъра за въздействие и огледа масата за аутопсии, която
използваха за работа. Постройката, в която имаше една-единствена стая, нямаше изолация и подова настилка, но поне вятърът не проникваше
вътре, тъй като нямаше прозорци. Имаше легло и душ. Нямаше тоалетна и
кухня, защото лесърите не се хранеха. Сградата бе построена само преди
месец и половина и все още миришеше на прясно дърво. Усещаше се още
и миризмата на керосин, който използваха за отопление.
Единствено рафтовете бяха напълно завършени и заемаха цяла стена с
дължина от дванайсет метра, от пръстения под до таванските греди.
Инструментите им бяха грижливо и спретнато подредени върху рафтовете: ножове, менгемета, клещи, чукове, електрически триони. Имаха всичко, което би могло да изтръгне викове от нечие гърло.
Сградата не беше предвидена само за мъчения. Служеше и за затвор
на пленниците. Бе истинско предизвикателство да задържиш вампирите в
плен, защото можеха да се дематериализират, ако успееха да се успокоят
и концентрират. Стоманата им пречеше да извършат това, но клетка с
решетки нямаше да предпази кръвопийците от слънчевата светлина, а не
бе практично да се построи цяла стая от здрава стомана. Чудесна работа
обаче вършеше канализационна тръба от гофриран метал, забита
вертикално в земята. Или три такива, какъвто бе случаят.
О. силно се изкушаваше да надникне в тези приспособления за
задържане на вампирите, но знаеше, че ако го направи, няма да може да се
върне отново към работата си. А трябваше да изпълнява и квоти. Да
бъдеш вторият по ранг в Обществото на лесърите, имаше своите
предимства, като например фактът, че му бяха поверили управлението на
това местенце. Но ако искаше да запази своята относителна свобода на
действие, трябваше да има адекватно поведение.
Което означаваше да се погрижи за оръжието си дори когато
предпочита да свърши нещо друго. Отмести встрани комплекта за първа
помощ, грабна кутията, в която бяха всички необходими неща за
почистване на оръжието, и придърпа един стол до масата за аутопсии.
Единствената врата на стаята се отвори, без да се почука. О. хвърли
гневен поглед през рамо, но като видя влезлия, скри раздразнението си.
Господин X. не бе добре дошъл, но едва ли можеше да му забрани достъп.
Дори само заради чувството за самосъхранение.
Застаналият под голата крушка водач на лесърите не бе желан
противник, ако искаш да останеш цял и невредим. Бе висок близо два
метра и имаше телосложението на автомобил: квадратно и солидно. И
като всички членове на обществото, прекарали дълго време в него, бе
избледнял. Бялата му кожа не можеше да почернее от слънцето, нито пък
да бъде обрулена от вятъра. Косата му имаше цвета на паяжина. Очите му