Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
свободни черни панталони, той носеше повече оръжия по себе си, отколкото дрехи. Кръстосаните ножници, отличителна черта на
Братството на черния кинжал, бяха пристегнати отпред на гърдите му, а
още два ножа бяха привързани към бедрата му. Носеше също и колан, в
който бяха затъкнати два пистолета «ЗИГ Зауер». Не че някога
използваше деветмилиметровите пистолети. Когато убиваше, предпочиташе да го прави с ръцете си. Всъщност това бяха единствените
моменти, когато въобще се доближаваше до някого.
Зи сграбчи лесъра за реверите на коженото му яке, повдигна горната
половина на тялото му от земята и приближи лицето си плътно до
неговото.
— Къде е жената? — не последва отговор, а само злобен смях и
Зейдист стовари юмрук във физиономията му. Звукът, като от прекършен
клон, отекна рязко сред дърветата. — Къде е жената?
Присмехулната усмивка на убиеца толкова вбеси Зи, че той се
превърна в нещо като малък полярен кръг. Въздухът около тялото му се
намагнитизира и стана по-студен от нощта. Около него вече не се
забелязваха снежинките, като че ли се разпадаха от силата на гнева му.
Фюри дочу как нещо тихо прошумоля и хвърли поглед през рамо.
Вишъс палеше една от ръчно свитите си цигари и в оранжевото кръгче
светлина попаднаха татуировката на лявото му слепоочие и козята му
брадичка.
Като чу отново характерния звук от удар с юмрук, Ви всмукна
дълбоко от цигарата и отклони погледа на диамантените си очи встрани.
— Добре ли си, Фюри?
Не, не беше. Агресивната природа на Зи бе прословута, но напоследък
бе толкова брутален, че бе трудно да бъде наблюдаван в действие.
Неговата най-тъмна същност, лишена от душа, се развихряше с пълна
сила, откакто Бела бе отвлечена от лесърите.
Все още не я бяха намерили. Братята не разполагаха с никаква
информация, която да ги отведе при нея. Въпреки безмилостната техника
за разпит на Зи.
Самият Фюри бе тотално съсипан след отвличането. Познаваше Бела
отскоро, но тя бе така красива, изискана и от висшата аристокрация!
Макар че за него бе нещо повече от благородно потекло. Много повече. Тя
бе успяла да разколебае клетвата му за безбрачие, да стигне до мъжа, който се криеше под външната му твърдост, да го развълнува дълбоко.
Желаеше да я открият така отчаяно, както и Зейдист, но след шест
седмици вече бе изгубил вяра, че е жива. Лесърите измъчваха вампирите, за да изтръгнат от тях информация за братството, но както всички
цивилни, тя знаеше съвсем малко за братята. Със сигурност вече я бяха
убили.
Единствената му надежда бе, че не е търпяла дни наред адски
мъчения, преди да премине в Небитието.
— Какво сторихте на жената? — изръмжа Зейдист на следващия
убиец. Когато единственият отговор, който получи, бе: «Върви по
дяволите!», Зи захапа копелето в стил Майк Тайсън*.
[* Майк Тайсън (с прякор Динозавъра) е американски боксьор, който
в мач с Ивендър Холифийлд отхапва част от ухото на съперника си, заради което е дисквалифициран. — Б.?р.]
Никой от братството не разбираше защо Зейдист изобщо го е грижа за
изчезналата жена. Той бе известен с омразата си към жените… по
дяволите, дори се страхуваха от него заради тази негова черта. Всички се
питаха защо Бела има някакво значение за него. Но от друга страна, никой, дори Фюри, неговият близнак, не можеше да предвиди реакциите
му.
Ехото от свирепите действия на Зи прорязваше тишината в
усамотената гора. Дори Фюри чувстваше как се пропуква под такава
настойчивост, но лесърите оставаха силни и не издаваха никаква
информация.
— Не знам още колко ще издържа — каза той тихо.
Освен мисията на братството да защити расата на вампирите от
лесърите, Зейдист бе единственото значимо нещо в живота му. Всеки ден
Фюри спеше сам, ако въобще спеше. Храната не му доставяше особено
удоволствие. За жени и дума не можеше да става, тъй като бе дал клетва
за въздържание. И всяка секунда се тревожеше в какво ли ще се забърка
Зейдист и кой ли ще пострада от това. Чувстваше се сякаш умира от
хиляди прободни рани, докато кръвта му бавно изтича. Беше се превърнал
в мишена за насъбралото се желание да убива на своя брат близнак.
Облечената в ръкавица ръка на Ви го стисна за гърлото.
— Погледни ме, приятелю.
Фюри се подчини и трепна. Лявото око на брата — онова, около което
бе татуировката — се разширяваше все повече и повече и накрая се
превърна в черна бездна.
— Вишъс, не… Аз не…