Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
Итън повъртя амулета в ръцете си.
— Не знам нищо за никакъв влак, Ема.
Когато Итън я нарече с истинското й име, сърцето й подскочи. Почувства огромно облекчение. Но същевременно се намираше в голяма опасност — убиецът й беше казал да не признава пред никого коя е всъщност. И тя беше нарушила правилата.
— Но по всичко личи, че който ти е пратил амулета, е участвал в разиграването на номера — продължи Итън — или е бил жертвата.
Ема кимна. Известно време двамата седяха мълчаливо, заслушани в звуците от топката на самотен баскетболист, който играеше на едно от игрищата. След малко Ема бръкна в джоба си.
— Трябва да ти покажа нещо. — Тя му подаде айфона си и потрепна, когато пръстите им неволно се докоснаха. Итън беше сладък — много сладък.
Аз също трябваше да призная, че е готин — по своя си рошав, мрачен, загадъчен начин. Беше ми забавно да наблюдавам как сестра ми хлътва все повече. Така се чувствах по-близка до нея, сякаш това беше нещо, което двете щяхме непрекъснато да обсъждаме, ако бях останала жива.
Докато Итън разглеждаше страницата, която беше заредила, Ема се прокашля.
— Това е списък на всички хора в живота на Сътън — обясни набързо тя. — Прегледах всичко — страницата на Сътън във Фейсбук, телефона й, имейлите. И сега почти със сигурност съм определила датата на нейната смърт на трийсет и първи август.
Итън се обърна към нея.
— Откъде си толкова сигурна?
Ема бързо си пое дъх.
— Виж тук. — Тя чукна върху иконката на Фейсбук. — Писах на Сътън в десет и половина вечерта на трийсет и първи. — Тя показа на Итън съобщението си:
Това може и да ти прозвучи откачено, но мисля, че сме роднини. Дали пък случайно не си осиновена?
— И след това Сътън ми отговори в дванайсет и петдесет и шест, ето, виж. — Ема му показа по-надолу в страницата, където Сътън й беше отговорила:
О, Боже! Не мога да повярвам. Да, осиновена съм…
По лицето на Итън премина неразгадаемо изражение.
— И защо си мислиш, че е умряла на трийсет и първи, след като тогава ти е писала съобщение във Фейсбук?
— Аз съм единственият човек, на когото Сътън е писала или с когото е разговаряла онази нощ. — Ема прегледа набързо списъка с обаждания на Сътън от трийсет и първи. Последният й разговор бе в четири часа и трийсет и две минути следобед — беше й се обадила Лилиана Фиорело, една от приятелките на Сътън. След това в осем и трийсет и девет, пропуснато обаждане, Лоръл. Следваха още три пропуснати обаждания в десет и трийсет и две, десет и четирийсет и пет и десет и петдесет и девет от Мадлин. Ема премина към списъка от следващия ден. Пропуснатите обаждания започваха още от сутринта: 9:01, Мадлин; 9:20, Гарет; 10:36, Лоръл.
— Може да е била заета и не си е вдигала телефона — предположи Итън. Той взе телефона, цъкна върху страницата на Сътън във Фейсбук и прегледа статусите й на стената.
Ема стисна с ръка медальона на Сътън.
— Прегледах целия списък с обаждания чак до декември. Общо взето отговаря на всички, които й звънят. А ако пропусне обаждането, звъни по-късно.
— А какво ще кажеш за този статус от трийсет и първи? — попита Итън и посочи екрана. — Възможно ли е да означава, че тя е избягвала всички? — Последният статус на Сътън беше написан няколко часа преди Ема да й изпрати съобщение:
„Някога да ви се е приисквало да избягате? На мен да“.
Ема поклати упорито глава.
— Сестра ми не се стряска от нищо. Дори от удушаване. — Самото произнасяне на думите сестра ми я накара да се почувства свързана със Сътън по един дълбок, могъщ начин. В началото Ема се беше усъмнила, че Сътън наистина е избягала — може би размяната със сестра й беше просто част от някой сложен номер. Но когато някой едва не удуши Ема в къщата на Шарлът, тя се убеди, че всичко е истина.
— Итън, само помисли върху това — продължи тя. — Сътън пише на стената си, че иска да избяга… и след това някой я убива? Не може да е просто съвпадение. Ами ако това не е написано от Сътън, а от убиеца? Така ако някой забележи, че Сътън липсва, ще прочете статуса й от стената във Фейсбук и ще предположи, че е избягала, а не, че е мъртва. Така убиецът се опитва да се прикрие.
Итън подритна с крак забравена на тревата топка за тенис. Разкъсаните шевове от едната й страна обезобразяваха яркожълтата тъкан.