Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
— Разбира се, сър Алън, с какво мога да ви помогна?
— Исках да стe първият, който научава, че Джон Пенгели вече не представлява проблем и че макар да бяхте държан в неведение, трябва да знаете, че опасенията ви относно Карин Брант бяха неоснователни, макар и напълно разбираеми. Пенгели не беше неин баща и през последните пет години тя бе един от най-доверените ни сътрудници. След като Пенгели вече не представлява проблем, тя ще излезе в продължителен отпуск и нямаме планове да я връщаме на работа.
Хари прие, че «вече не представлява проблем» е евфемизъм за «Пенгели е елиминиран», и макар да му се искаше да зададе някои въпроси на секретаря на кабинета, реши да премълчи. Знаеше, че е малко вероятно да получи отговор от човек, който има тайни дори от премиера.
— Благодаря, сър Алън. Има ли нещо друго, което трябва да знам?
— Да, шуреят ви лорд Барингтън също научи току-що истината за съпругата си, но не знае, че вие ни отведохте при Пенгели. Честно казано, предпочитам да си остане в неведение.
— Но какво да кажа, ако повдигне темата?
— Не е нужно да казвате нищо. В края на краищата няма причина да заподозре, че сте се натъкнали на името Пенгели, докато сте били в Москва на литературна конференция, а и аз определено не му казах.
— Благодаря, сър Алън.
— Няма за какво. И между другото, мистър Клифтън, моите поздравления. Напълно ги заслужавате.
Джайлс се прибра в дома си на Смит Скуеър. Беше благодарен, че Маркъм има почивен ден, и щом отвори вратата незабавно се качи в спалнята. Включи нощната лампа, спусна завесите и отметна завивката.
Макар че бе едва малко след шест, уличните лампи на площада вече светеха.
На вратата се позвъни. Джайлс забърза да отвори и видя на прага млад мъж. На улицата бе спрял необозначен черен микробус с отворени задни врати. Мъжът протегна ръка.
— Аз съм доктор Уидън. Предполагам, че ни очаквате?
— Да — каза Джайлс. Двама мъже вече внимателно сваляха от микробуса носилка. — Насам — каза Джайлс и ги поведе нагоре към спалнята.
Двамата мъже вдигнаха изпадналата в безсъзнание жена от носилката и я положиха на леглото. Джайлс зави с одеяло съпругата си, а носачите излязоха, без да кажат нито дума.
Докторът провери пулса ѝ.
— Дадох ѝ успокоително, така че ще спи няколко часа. Когато се събуди, може да си помисли, че сънува кошмар, но след като открие, че е в позната обстановка, бързо ще се възстанови и ще си спомни точно какво е станало. Несъмнено ще се запита какво точно знаете, така че разполагате с малко време да си помислите за това.
— Вече го направих — каза Джайлс и изпрати д-р Уидън до вратата. Двамата си стиснаха ръцете още веднъж и докторът се качи в микробуса, без да поглежда назад. Анонимната кола бавно направи кръг по Смит Скуеър, зави надясно и се вля в натоварения вечерен трафик.
Щом микробусът изчезна от поглед, Джайлс затвори вратата и изтича горе. Взе един стол и седна до спящата си жена.
Явно беше заспал — когато отвори очи, Карин седеше в леглото и се взираше в него. Джайлс примигна, усмихна се и я прегърна.
— Всичко свърши, скъпа. Вече си в безопасност.
— Мислех си, че ако научиш, никога няма да ми простиш — каза тя и се притисна в него.
— Няма какво да прощавам. Да забравим за миналото и да се съсредоточим върху бъдещето.
— Важно е да ти кажа всичко — каза Карнн. — Не искам никакви тайни повече.
— Алън Редмейн вече ми разказа всичко — опита се да я увери Джайлс.
— Не всичко — отвърна Карин и го пусна. — Дори той не знае всичко, а аз не мога да живея в лъжи. — Джайлс я погледна неспокойно. — Истината е, че те използвах, за да се махна от Германия. Да, харесвах те, но възнамерявах след като дойда в Англия да избягам от теб и от Пенгели и да започна нов живот. И щях да го направя, ако не се бях влюбила в теб. — Джайлс стисна ръката ѝ. — Но за да те задържа, трябваше да се погрижа Пенгели да вярва, че работя за него. Синтия Форбс-Уотсън беше човекът, който ми се притече на помощ.
— Както и на мен — каза Джайлс. — Но в моя случай аз се влюбих в теб след нощта, която прекарахме заедно в Берлин. Не е моя вината, че ти е трябвало малко повече време да осъзнаеш каква щастливка си. — Карин се разсмя и го прегърна. Когато го пусна, Джайлс добави: — Ще ида да ти направя чай.
«Англичани», помисли си Карин.
2
— По кое време трябва да се явим пред Нейно величество? — ухилено попита Ема. Не искаше да признае колко се гордее със съпруга си и с какво нетърпение очаква събитието — за разлика от срещата на борда, която трябваше да проведе по-късно през седмицата и която рядко излизаше от главата ѝ.