Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
Джесика така се омая, че почти забрави къде се намират. Когато най-сетне стигнаха Тройната зала, Ема съжали, че не бяха тръгнали по-рано, тъй като първите десет реда вече бяха заети. Тя бързо мина по централната пътека, седна в края на първия свободен ред и зачака останалите да я настигнат. След като се настаниха, Джесика започна да разглежда внимателно помещението.
Над триста позлатени стола бяха подредени в редици по шестнайсет, с широка пътека в средата. В предната част на залата имаше покрито с червен килим стъпало, водещо към голям трон, който очакваше да бъде зает. Нервното бърборене утихна в единайсет без шест, когато висок елегантен мъж в сутрешен костюм влезе в залата, спря пред стъпалото и се обърна към събралото се множество:
— Добро утро, дами и господа. Добре дошли в Бъкингамския дворец. Днешната инвеститура ще започне след няколко минути. Позволете да ви напомня да не правите снимки и да не напускате преди края на церемонията. — И без нито дума повече напусна толкова дискретно, колкото бе влязъл.
Джесика отвори чантата си, извади малък блок и молив и прошепна:
— Не каза нищо за рисуване, бабо.
Точно в единайсет Нейно величество кралица Елизабет II влезе в Тронната зала и всички гости се изправиха. Тя зае мястото си на подиума пред трона, но не каза нито дума. Церемониалмайсторът кимна и от другата страна на залата влезе първият получател на високата чест.
През следващия час мъже и жени от всички краища на Обединеното кралство и Британската общност получаваха почетното звание от своя монарх, който провеждаше кратък разговор с всеки от тях, преди церемониалмайсторът да кимне отново и да дойде ред на следващия.
Когато дядо ѝ влезе в залата, Джесика беше готова за действие. Докато той вървеше към кралицата, церемониалмайсторът постави ниска табуретка пред Нейно величество, след което ѝ връчи меч. Моливът на Джесика не спря нито за миг, докато Хари коленичи и наведе глава. Кралицата докосна леко с върха на меча дясното му рамо, вдигна го, постави го на лявото му рамо и каза:
— Изправете се, сър Хари.
— И какво стана, след като ви заведоха в Тауър? — настоятелно попита Джесика, когато потеглиха по Мол към любимия ресторант на Хари за празничен обяд.
— Първо ни заведоха в една чакалня, където един церемониалмайстор ни запозна с церемонията. Беше много учтив и ни посъветва, когато застанем пред кралицата, да се поклоним от врата — каза Хари и демонстрира, — а не от кръста като някакви пажове. Каза ни, че не бива да се ръкуваме с нея, че трябва да я наричаме «ваше величество» и да чакаме тя да започне разговора. И в никакъв случай да не ѝ задаваме въпроси.
— Колко досадно — каза Джесика. — Аз бих искала да ѝ задам куп въпроси.
— И когато отговаряме на евентуални нейни въпроси — продължи Хари, без да обръща внимание на внучката си, — да се обръщаме към нея с «мадам». И в края на аудиенцията да се поклоним отново.
— От врата — каза Джесика.
— И после да се оттеглим.
— А какво ще стане, ако не се оттеглиш и започнеш да ѝ задаваш въпроси? — попита Джесика.
— Церемониалмайсторът много учтиво ни увери, че ако се задържим повече от желаното, има инструкции да ни отсече главите.
Всички се разсмяха — с изключение на Джесика.
— Аз щях да откажа да я наричам «ваше величество» — отсече тя.
— Нейно величество е много толерантна към бунтарите — каза Себастиан в опит да върне разговора към по-безопасни теми — и приема, че американците са извън контрол от 1776 година насам.
— И за какво разговаряхте? — попита Ема.
— Каза ми колко ѝ харесват книгите ми и ме попита дали ще излиза нов роман с Уилям Уоруик за Коледа. Да, мадам, отвърнах, но следващата ми книга може и да не ви хареса, тъй като смятам да убия Уилям.
— Как ѝ се стори идеята? — попита Себастиан.
— Напомни ми какво е казала прабаба ѝ кралица Виктория на Луис Карол, след като прочела «Алиса в Страната на чудесата». Аз обаче я уверих, че следващата ми книга няма да е математически трактат върху Евклид.
— И тя как реагира? — попита Саманта.
— Усмихна се, за да покаже, че разговорът е приключил.
— Ако убиеш Уилям Уоруик, каква ще е темата на следващата ти книга? — попита Себастиан, докато колата спираше пред ресторанта.