Смъртоносно [calibre 1.30.0]

— Така е — отвърна Ариа. Хана се беше записала като доброволка в клиниката по изгаряния, за да може да поговори с Греъм Прат, момчето, с което се бяха запознали на скорошния им круиз, относно това кой едва не беше убил него и Ариа, залагайки бомба на кораба — страхуваха се, че може да го е направил помощникът на А. Но Греъм беше изпаднал в кома, затова Хана трябваше да чака. За краткия период от време, в който Греъм бе дошъл на себе си, той успя да каже на Хана, че името на бомбаджията започва с Н. Но след това получи пристъп и Хана избяга от стаята, за да потърси сестра. Когато се върна, Греъм вече беше мъртъв — а новата приятелка на Хана, Кайла, беше изчезнала. Причината за това бе, че Кайла изобщо не беше жертва на изгаряне… а дегизираната Али. Тялото на истинската Кайла беше открито предишния ден зад сградата на клиниката; Али сигурно бе убила невинната непозната, беше увила лицето си в бинтове и бе заела мястото на момичето, за да попречи на Хана да научи каквото и да било от Греъм. Щеше да е много по-лесно да убие Греъм при първия удобен случай, но Али сигурно бе решила, че това изобщо не е забавно. За нея цялата история беше просто една игра.

— Не бива да отхвърляме възможността Греъм всъщност да не знае името на бомбаджията — каза Спенсър навъсено. — Ами ако помощникът на А. му е дал фалшиво име?

Хана вирна показалеца си.

— Защо тогава Али ще го убива? Той очевидно е знаел нещо важно.

Вратата на чакалнята се отвори и вътре забързано влезе една сестра. Тя прошепна нещо на сестрата зад бюрото и двете едновременно погледнаха към Ариа с изписано на лицата им напрежение. Сърцето на Ариа заби ускорено. За Ноъл ли ставаше въпрос? Дали не беше… мъртъв?

Новата сестра се приближи до Ариа.

— Госпожице Монтгомъри? — Ариа едва успя да кимне утвърдително. — Ноъл се събуди. Пита за вас.

Ариа погледна към родителите на Ноъл с мисълта, че те сигурно ще поискат да го видят първи, но господин и госпожа Кан сигурно бяха излезли навън.

Сестрата я потупа по ръката.

— Ще ви чакам до вратата. — После се обърна и закрачи забързано към изхода.

Ариа се обърна към приятелките си.

— Какво да правя?

— Говори с него! — рече настоятелно Хана.

— Али е нямало как да се справи сама — рече нетърпеливо Спенсър. — Помощникът й сигурно е бил там. Провери дали Ноъл си спомня нещо.

Ариа се опита да си поеме дъх, но дробовете й сякаш бяха стегнати с въже. Ноъл би могъл да обясни всичко. Но след онова, което бе научила за него и което всички бяха преживели, тя се чувстваше уплашена и несигурна.

Спенсър докосна ръката й.

— Ако нещата се объркат твърде много, просто си тръгни. Ще те разберем.

Ариа кимна и се изправи. Те бяха прави: трябваше да го направи.

Пое си дълбоко дъх и последва сестрата по блестящия, току-що измит коридор и мина през електронната врата, която водеше към интензивното отделение. Докато минаваше през нея, една жена, облечена с черен пуловер и дънки, забърза към нея.