Смъртоносно [calibre 1.30.0]

Край тях премина автобус, изпускащ изгорели газове през ауспуха си.

— Нечий приятел се озова завързан в барака заради нас — рече нервно Спенсър. — Али знае, че сме по петите й. Не мога да позволя някой друг да пострада.

— Ами ако се окаже, че тя живее там? — попита Чейс. — Ако намерим доказателство, че е още жива, можем да я предадем на ченгетата и да сложим веднъж завинаги край на всичко това. И тогава никой няма да пострада.

Спенсър изкриви устни. В прозорците на паркираната наблизо кола премина сянка, която за миг придоби формата на човешка фигура.

Чейс имаше право. Ами ако откриеха нещо в къщата? Ако можеха още днес да сложат край на този кошмар?

Тя го погледна и кимна леко с глава.

— Добре. Да вървим.

Двайсет минути по-късно Спенсър и Чейс навлязоха с колата си в квартала в Западен Роузууд, който се славеше с по-ниските цени на домовете. Това, разбира се, беше доста относително: голямата табела „ИМОТИ ЗА ПРОДАН“ на входа му показваше дървени паркети и мраморни кухненски плотове във всяка къща. В далечината блестеше чисто нов обществен басейн. А местният супермаркет беше „Фреш Фийлдс“, където цената на литър мляко не падаше под пет долара.

— Ето я — каза Чейс, посочвайки групичка къщи. Те изглеждаха абсолютно еднакви, с имитации на старовремски газени лампи в предните дворове, с фалшиви капандури на покривите и оградени с раковини прозорци. На снимките от охранителната камера Али влизаше в къщата, която се намираше на ъгъла.

Спенсър спря колата и погледна към дома, потрепервайки от внезапно застуделия въздух. Къщата имаше боядисана в червено врата и цялата й предна веранда бе засипана със сухи листа. На прозорците нямаше щори — човек би си помислил, че Али ще се погрижи да има пълно уединение. Възможно ли бе това наистина да е тайното й убежище?

Спенсър погледна към съседната къща. Тревата в двора не беше окосявана доста време, а на предната веранда беше струпана купчина вестници. Никъде не се виждаха светнати лампи, отвътре не се разнесе лай на куче. Преди Спенсър и Чейс да си тръгнат от Филаделфия, те бяха проверили архивите на общинския съд за някаква информация, свързана с комплекса, и бяха установили, че доста голяма част от къщите още не са продадени. Съседната къща беше купена преди две години от Джоузеф и Хариет Максуел, възрастна двойка около седемдесетте, точно когато Иън Томас беше обвинен за убийството на Кортни Дилорентис; но цветята край верандата бяха повехнали и под входната врата беше пъхнато снопче рекламни флаери.

— Това ми изглежда идеалното място, където да се крие Али — промърмори Спенсър. — Толкова е запуснато. Никой няма да я види когато идва и си отива.

— Точно така. — Чейс се накани да излезе от колата, но се спря и се обърна към нея. — Спенсър. Сигурна ли си, че си готова за това?