Танц с остриета
- Автор: Далглиш Дейвид
- Серия: Танцът на сянката #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-57-8
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц с остриета». Краткое содержание книги:
Десетилетният конфликт припламва отново, когато синът на един от първенците на Трифектата бива отвлечен. И докато към Велдарен се стичат наемници, събирани за мащабен удар срещу престъпния свят, Хаерн прави все по-отчаяни опити да върне на града заслуженото спокойствие. Но той не подозира, че по дирите му са поели двама убийци. Единият е тласкан от собствено желание за възмездие. Другият, нает от хора със засегнати интереси, никога не е пропускал жертва.
А междувременно зад стените на Велдарен изниква амбициозен заклинател с прикрито лице, още по-прикрити намерения и собствено виждане за кипящия хаос...
— Не съм предал гилдията си и екзекутирал приятелите си, за да ми подвиете опашка — процеди той. Другата му ръка притисна нож до корема на треперещия крадец. — Ако е той, скриваме се и убиваме. Знаеш как се прави това, нали?
Бигс го изблъска и отново се обърна към вратата. Все още им оставаха десет минути до очакваното време за среща, но ранната поява не би го изненадала. Той сам бе уговорил сделката, размяна между Ястребите и Пепелявите, включваща редкия виолетов лист — порок, който в последно време бе станал особено модерен сред висшата класа на Ейнджълпорт. Ставаше дума за нелепи пари, най-добрата сделка на Пепелта за последната година. Доскорошните му съгилдийници лежаха мъртви. На предводителите на Пепелявата гилдия също им предстоеше да умрат. Когато това станеше, Бигс щеше да заеме мястото им. Кадиш Вел, първомайстор на Ястребите, беше обещал така.
— Заемете позиции — каза командирът на Ястребите, слабоват мъж на име Кени, чийто носов глас много дразнеше Бигс. — И пазете тишина.
Кени се премести до Бигс и огледа тъмните улици.
— Сигурен ли си, че ще дойдат?
— Зная какво правя — отвърна Бигс и му хвърли злобен поглед. — Толкова голяма сделка изисква присъствието на един от първенците. Надявам се, че ще дойде Гарик, но по-скоро ще се окаже Велиана. Което не е никак лошо. Тя е по-опасната от двамата. Лесно би могла да убие Гарик в честен бой, а в нечестен още по-лесно. Не съм сигурен по каква причина още не е застанала начело, но нямам намерение да й предоставям време да си промени решението. Ако действително дойде тя, на всяка цена се погрижи да отстраниш първо нея.
Кени повдигна малкия си арбалет, който лично бе подобрил, и намигна.
— Уцелвал съм зърното на курва от двадесет крачки.
— Негодник. Какво ти е направила?
Кени се засмя.
— След тази демонстрация бе склонна да направи всичко, което поисках от нея.
Бигс не можа да сдържи прихването си, макар да осъзнаваше нуждата от тишина.
— Напомни ми никога да не…
Той замълча, защото дочу писък от другата страна на сградата.
Кени се извъртя с псувня.
— Да не би от Пепелта да са изпратили още разузнавачи?
— Съмнявам се — отвърна Бигс. — Ти наблюдавай вратата. Аз ще се погрижа за това.
Пепелявият стисна кинжала си и се стрелна сред лабиринта наковални. Макар пълната луна да не щадеше светлината си, в ковачницата бе съвсем мрачно — малко блясък смогваше да се промъкне през осаждените прозорци. Бигс чу втори писък. Когато се извъртя в посока на звука, коляното му се удари в ръба на наковалня. Той стисна зъби от болка.
— Какво става? — попита Бигс, решил, че сред тези крясъци е излишно да пази тишина. Той чу звук от стъпки, сетне издрънчаха оръжия.
Крадецът пристъпи в част от работилницата, където бяха изложени различни остриета, дръжки и инструменти, и спря. Отвъд имаше още една врата, която бе отворена. В рамката светлина личаха сгърчени тела. В първия момент Бигс ги помисли за членове на Пепелявата гилдия, но сетне видя цвета на наметалата им. Над тях стоеше човек.
— Кой си ти? — попита Бигс.
Мъжът погледна към него и се усмихна. Кожата му бе смугла, дългата му коса бе черна и бляскава. Беше облечен в червената роба на магьосник, макар в ръката си да стискаше кинжал, а не очаквания жезъл. От върха на оръжието му капеше кръв. Лицето му бе скрито зад обтегната маска от сив плат с две цепки за очите. Кафявите очи блестяха развеселено.
— Нямам си име — каза непознатият. — Но ако Карак се поинтересува кой те е изпратил в Бездната, кажи му, че е бил прокуденият, смуглият мъж в червено.
След това онзи прихна да се смее. Бигс потръпна от звука.
— Ти си луд. Знаеш ли кого си убил току-що? Гилдията на Ястребите ще ти отмъсти жестоко за тези убийства.
Думите му не притежаваха същина, разбира се. Той бързо преброи телата и видя, че освен него и Кени оцелелите са само двама. И все пак не можеше да си позволи да проявява слабост. Нужни му бяха огромни усилия, за да не позволява на кинжала в ръката си да започне да трепери.
Непознатият леко раздвижи ръка, при което разпръска множество малки капчици от оръжието си. Някои от тях се посипаха върху ризата и панталоните на Бигс.
— Първо ще трябва да узнаят за съществуването ми — каза мъжът в червено и щракна с пръсти.
Кръвта пламна като светилно масло. Горещината му бе нетърпима.