Танц с остриета
- Автор: Далглиш Дейвид
- Серия: Танцът на сянката #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-57-8
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц с остриета». Краткое содержание книги:
Десетилетният конфликт припламва отново, когато синът на един от първенците на Трифектата бива отвлечен. И докато към Велдарен се стичат наемници, събирани за мащабен удар срещу престъпния свят, Хаерн прави все по-отчаяни опити да върне на града заслуженото спокойствие. Но той не подозира, че по дирите му са поели двама убийци. Единият е тласкан от собствено желание за възмездие. Другият, нает от хора със засегнати интереси, никога не е пропускал жертва.
А междувременно зад стените на Велдарен изниква амбициозен заклинател с прикрито лице, още по-прикрити намерения и собствено виждане за кипящия хаос...
— Професионализмът ви е удивителен — каза той. — Нямах големи очаквания, когато дойдох, но и малкото изглежда ще останат неизпълнени.
— Мълчи — нареди Велиана. — И остани тук. Първо трябва да съобщя на Гарик за теб.
Тя замълча и го погледна. Маската все така скриваше лицето му, но по някакъв неразбираем начин жената бе сигурна, че той се подсмихва насреща й.
— Впрочем как да те представя?
— Казах ти, нямам име.
— Това не е особено подходящо за представяне. Смърт ли да те наричам? Малко е пресилено, но съм чувала и по-лоши прякори.
— Това название е прекалено тежка мантия за моите рамене. Но хвърленото над мен проклятие не ми позволява да нося име. Имам само маската си. Може би именно така трябва да ме наричаш.
Вратата бе отворена и Велиана пристъпи вътре. От двете страни на прага изчакваха телохранители с извадени кинжали.
Многото фенери осветяваха помещението. В единия край се намираше голяма маса, отрупана с карти и документи. Под нея се съхраняваше сандъкът с гилдийния фонд. В другите ъгли бяха струпани одеяла, възглавници и нелегални източници на удоволствия. Сред скромния лукс седеше Гарик, оцъклен заради късата си лула. Неколцина други съгилдийници лежаха около него, замаяни дори в още по-голяма степен от дима и алкохола.
— Велиана! — Гарик се надигна. — Сделката протече ли според…
Той спря, защото гостът на Велиана също си проправи път вътре. Преди пазачите да са успели да реагират, мъжът вече стоеше край нея. Там той направи нисък поклон.
— Могъщи Гарик. Сенките треперят, когато спомена името ти — каза маскираният. Гневът на Велиана припламна. Но Гарик не забеляза очевидния сарказъм. Бе твърде зает да се тревожи от странните дрехи на изникналия и неочакваната му поява. Първомайсторът направи крачка назад и прокара ръка през кестенявата си коса. Жест, за който Велиана бе разбрала, че изразява нервност.
— Кой си ти? Приятел на Велиана?
— Това… Това е Мъртвешката маска — каза тя. — Той ни помогна тази нощ. Има вероятност да е спасил всички ни. Бяхме предадени, Гарик. Когато…
— Взехте ли стоката? — прекъсна я Гарик.
— Да — отвърна след миг мълчание Велиана.
— Хубаво — проточи предводителят и се отпусна обратно върху възглавниците, където изтегли кинжала си и започна да го премята в ръка. — Кажи сега за предателството. И за… Мъртвешката маска.
— Един от хората ти те предаде. Той уби останалите си съгилдийници и се зае да помага на Ястребите да устроят засада. Те възнамеряваха да унищожат останалите Пепеляви, с което да нанесат сериозен удар върху гилдията ви — каза маскираният. — А аз ги убих, за да покажа ценността си. Искам да се присъединя към Пепелта. Велиана ме прие.
Велиана понечи да се намеси, но се отказа. Вече беше безсмислено да спори. Освен това очите на Гарик пламтяха заради чутото. Той остави лулицата и внимателно докосна върха на кинжала си.
— И откъде знаеше за намерението на Ястребите да устроят засада? — попита той.
Мъртвешката маска се усмихна, но не каза нищо.
— Няма значение — продължи Гарик. — От думите ти разбирам, че предателят е мъртъв?
— Умря по особено мъчителен начин — отвърна маскираният.
— Отлично. В такъв случай най-настоятелен става въпросът с тъй пламенното желание на Ястребите да ни унищожат. Трябва да помисля над това.
— Да помислиш? — попита Велиана. — Трябва да нанесем ответен удар, и то бързо, преди те да са разбрали, че засадата им се е провалила. Не се съмнявам, че неколцина от техните все още обхождат улиците ни. Ако обозначим границите си с тяхната кръв, това определено ще изпрати силно послание.
— Няма да правим нищо подобно — заяви първомайсторът. Той трепна, когато по невнимание се убоде с върха на оръжието си, но не посегна да почисти острието, а остана загледан в стичащата се по него струйка. — Ще се справя с това по своя начин. Кадиш Вел не е истинска заплаха за нас.
— С цялото ми уважение — отбеляза Мъртвешката маска, — ако не бях аз, в този момент всички ваши преговарящи щяха да лежат с прерязани гърла.
В стаята настъпи пълна тишина. Излегналите се наоколо крадци видимо очакваха да се случи нещо.
— Нима? — бавно попита Гарик. Велиана се напрегна. Какво ли щеше да направи първомайсторът? — В такъв случай е добре, че разполагаме с теб. Патрик, заведи го горе и му дай плащ. Новият ни член не бива да се разхожда с неподходящи цветове.