Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Също като екипажите на подводниците и бомбардировачите с голям обсег на действие от ерата преди Холокоста, пионерите живееха заобиколени от апаратура и оръжия. В десетки помещения под пода бяха разположени складове за амуниции, койките бяха сгъваеми и се ползваха на смени от дневния и нощен дежурен персонал и, както на подводниците от Старото време, нямаше прозорци. В критичен момент можеха да се отворят тесни процепи за гледане, но при нормални условия какво има навън се наблюдаваше на видеоекрани.
Ешелонът бе затворена среда, екранирана срещу радиацията, която още съществуваше в Света със синьото небе, и въздухът, който циркулираше вътре, грижливо и непрекъснато се филтрираше. За девет столетия от Холокоста условията значително се бяха подобрили, но пионерите все още „изтегляха трикове“ — жаргон основан на акронима ТРИК[53].
Според Първото семейство за замърсяването на въздуха бяха отговорни полухората мюти. И всички знаеха, че това е вярно, защото те самите не страдаха от него. Мютите имаха отровни кожи, които, ако се допреш до тях с голи ръце, причиняваха на нормалните човешки същества загниване и освен това излъчваха отровни химикали, които замърсяваха атмосферата.
Всеки пионер, дишал нефилтриран въздух, беше изложен на риск. Дори ако не загинеха в бой, пионерите знаеха, че деветмесечен тур в операции над земята съкращава с няколко години и без това краткия им живот, но те правеха тази жертва без колебание. „Те умряха, за да живеят другите“ беше фраза, набивана ежедневно в съзнанието на трекерите още от двегодишна възраст, думите бяха изсечени на мемориалната стена на централния площад във всяка дивизионна база. Те можеха също да се видят изписани с огромни букви по стените на коридорите, галериите и тунелите на платформите на станциите на метрото и на радиалните и кръгови пътища, свързващи мрежата от жилищни шахти.
Човек трябваше да е сляп и глух, за да не приеме посланието, защото то редовно се показваше на екрана на програмите на деветте телевизионни канала, излъчвани във Федерацията, и често се включваше в звуковите съобщения заедно с множество други нравоучения на Първото семейство.
„Те умряха, за да живеят другите.“ Основна истина…
Макар продължителното излагане на радиация на повърхността да се смяташе за застрашаващо живота, през последните години нейното ниво спадаше и продължителността на живота непрекъснато нарастваше. Това се дължеше изключително на рязкото намаляване на броя на южните мюти, чието присъствие беше инфектирало щатите от Средния запад — Тексас, Аризона, Ню Мексико, Оклахома, Арканзас, Луизиана и Мисисипи плюс новите територии на Колорадо и Канзас — сега очистени и възстановени от Федерацията. Това беше голяма територия и изискваше постоянно поддържане.
По-голямата част от южните мюти, които не бяха избити или поробени, бяха прогонени към източните и западни брегове и в пущинаците на Мексико. Няколко мародерстващи банди бродеха из външните щати в търсене на отпадъци като враните, но правеха всичко възможно да избягват контакт с патрулиращите ешелони и се бяха научили да се крият от кръжащи „Скайхок“, чието присъствие предизвестяваше неизбежното пристигане на някоя от страхотните железни змии.
Настоящият план на Федерацията бе да завоюва отново Света със синьото небе, тоест огромните равнини зад новите територии. Северните мюти, които наричаха себе си Плейнфолк, представляваха по-трудна задача от южните си роднини. Възпитани да се бият и умират със същата решителност като трекерите, те притежаваха животинска хитрост, невероятна физическа издръжливост и самоубийствена смелост. За щастие те бяха неграмотни диваци, номади, живеещи ден за ден и въоръжени с примитивни оръжия — ножове, тояги-ножове и арбалети.
Сплотени в единна сила под ръководството на някой умен лидер, те можеха да намерят начини да неутрализират по-развитата технологически и военна сила на ешелоните, но времето и съдбата работеха против тях. Въпреки колективното си име племената Плейнфолк нямаха чувство за националност и се биеха помежду си със същата готовност, с която се биеха срещу Федерацията.