Сборник "Войните на Амтрак"

Това беше подвижен дом на хиляда пионери — мъже и жени, които ядяха, къпеха се, спяха, воюваха и умираха един до друг в продължение на девет месеца от годината, които ешелонът прекарваше в операции на повърхността на земята. Носеха едни и същи дрехи и това бе така от Холокоста. До днес генерален президент винаги бе ставал мъж и поколения жени бяха служили като майки-настойнички на неговите деца, но извън тези две неизменни функции нямаше никаква друга дискриминация на база пол. Във Федерацията мъжете и жените се радваха на пълно равенство в статус и възможности от почистването на тръби в инсталациите за отпадни води на ниво А до най-високия изпълнителен пост в Черната кула и воюване на предната линия срещу мютите.

Всеки вагон, свързан със съседния посредством гъвкав коридор, беше дълъг петдесет и пет фута и широк тридесет с пространство в него за три палуби; в двата края имаше двойки гигантски барабанообразни гуми с ниско налягане, високи дванадесет фута и също толкова широки.

Хартман седеше в „седлото“ — горната палуба на командния вагон. То приличаше на мостика на фрегата отпреди Холокоста и под него имаше версия на корабен огневи/команден контролен център. Заместникът на Хартман, лейтенант Купър, отговаряше за втория, дублиращ, команден вагон на опашката, поради което ешелонът нямаше преден и заден край. „Дамата“ можеше еднакво лесно да се движи назад и напред или да се раздели на два независими сегмента — тактика, която често беше обърквала нападащите мюти.

Съставът на ешелона можеше да се модифицира в зависимост от това дали „Дамата“ извършва продоволствен курс до попътните станции, или провежда бойни операции. В бойна конфигурация влакът теглеше десет бойни вагона, оборудвани с кули с многоцевни оръдия отгоре и отстрани, „кървав вагон“ с екип лекари, оглавявани от капитан-хирург Кийвър, и авиовагон, на който се намираше въздушната сила на ешелона — десет самолета „Скайхок Марк I“, едноместни с делта крило — едновековното им производство беше чествано през 2983 година.

Авиовагонът имаше плосък покрив с двойно по-голяма широчина, който служеше за миниписта за излитане. С широко отворени дроселни клапи скайхокът излиташе от поставен под ъгъл парен катапулт и се „приземяваше“ с помощта на спирателна кука също както самолетите на самолетоносачите през двадесетото столетие. Поради специалното разпределение на вътрешността авиовагонът и силовият вагон имаха по-малко оръжия от другите. Командните и бойните вагони буквално бъкаха от бойна техника — топлинни сензори, оптични уреди за нощно виждане и инфрачервени лазерни далекомери.