Поправките
- Автор: Франзен Джонатан
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-170-0
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Поправките». Краткое содержание книги:
Ейдън преливаше от възторг.
– Толкова се напъвах да измисля нещо, Гитанас, не можех да се сетя кой би могъл да ти помогне, а най-подходящият човек в Ню Йорк сам почука на вратата! Чип Ламбърт, нали познаваш моята секретарка Джулия? – Тя намига на Чип. – Това е съпругът на Джулия, Гитанас Мизевичюс.
В почти всяко едно отношение – цвят на лицето, форма на главата, ръст, телосложение и най-вече в предпазливата, леко засрамена усмивка – Гитанас беше пълно копие на Чип. Също като него беше леко изгърбен и с неправилни зъби. Той кимна смутено, без да се изправи и да подаде ръка.
– Приятно ми е – измърмори Гитанас.
„Спокойно може да се каже – помисли си Чип, – че Джулия си има определен тип.“
Ейдън потупа едно свободно кресло.
– Сядай, сядай – подкани го тя.
Дъщеря ѝ Ейприл се беше разположила на кожения диван до прозореца сред разхвърляни пастели и листове хартия.
– Здравей, Ейприл – обади се Чип. – Хареса ли ти сладоледът?
Въпросът като че ли не се понрави на малката.
– Ще го опита довечера – отвърна Ейдън. – Снощи някой попрекали малко.
– Не съм прекалила! – възрази Ейприл.
Листът в скута на Ейприл беше жълтеникав и имаше напечатано на гърба.
– Сядай, сядай! – настоя Ейдън и се скри зад брезовото си писалище.
Големият прозорец зад гърба ѝ беше мокър от дъжда. Над Хъдсън се беше спуснала мъгла. Ню Джърси тъмнееше в далечината. По стените висеше гордостта на Ейдън – филмови плакати с Кевин Клайн, Клои Севини, Мат Деймън, Уинона Райдър.
– Чип Ламбърт – заобяснява тя на Гитанас – е гениален писател, в момента работим заедно по един негов сценарий, плюс това има докторска степен по английска литература, плюс това през последните две години сътрудничи на съпруга ми в областта на сливанията и придобиванията, плюс това се справя страхотно с интернет, нали тъкмо говорехме за джава и HTML, и както сам виждаш, изглежда... ъъъ... – Едва сега Ейдън забеляза външния вид на Чип и се ококори. – О, явно, навън вали като из ведро! Обикновено Чип не е толкова... ъъъ... мокър. Боже мой, вир вода си! Честна дума, Гитанас, не би могъл да намериш по-подходящ човек от него. Чип, толкова се радвам, че намина. Макар че целият си подгизнал.
Един мъж – стига да е сам – би могъл да понесе ентусиазма на Ейдън, но станеха ли двама, не им оставаше друго, освен да забият поглед в пода, за да запазят достойнството си.
– За съжаление – продължи тя, – не разполагам с много време. Гитанас се появи съвсем неочаквано. Но ще се радвам двамата да отидете в заседателната зала и да поприказвате на спокойствие, няма нужда да бързате.
Гитанас напрегнато скръсти ръце по европейски, с юмруци под мишниците. Без да поглежда Чип, попита:
– Актьор ли си?
– Не.
– Стига, Чип! – обади се Ейдън. – Това не е съвсем вярно.
– Напротив. Никога в живота си не съм играл на сцена.
– Ха-ха-ха! – засмя се тя. – Чип се прави на скромен.
Гитанас поклати глава и се загледа в тавана.
Купчината листове в краката на Ейприл определено беше сценарий.
– За какво точно става дума? – попита Чип.
– Гитанас търси да наеме човек...
– Американски актьор – вметна Гитанас с неприкрито отвращение.
– Който да се занимава с връзките с обществеността на компанията му. И вече – Ейдън хвърли поглед на часовника си и разтвори широко очи и уста в преувеличена изненада – повече от час се опитвам да му обясня, че актьорите, с които работя, се интересуват повече от филми и театрални постановки, отколкото от международни инвестиционни проекти. И освен това повечето от тях имат ужасно високо самомнение за грамотността си. Затова е важно Гитанас да разбере, че ти, Чип, не само можеш да боравиш прекрасно с езика и с жаргона, но и не е нужно да се преструваш на специалист по инвестиране. Ти си специалист по инвестиране.
– Аз съм само коректор на парче – рече Чип.
– Образован човек с дар слово. Талантлив сценарист.
Чип и Гитанас се спогледаха. Нещо в Чип, може би физическата прилика, заинтригува литовеца.
– Търсиш ли работа? – попита Гитанас.
– Зависи.
– Вземаш ли наркотици?
– Не.
– Отивам до тоалетната – обяви Ейдън. – Ейприл, зайче, ела с мен. И си вземи рисунките.
Ейприл послушно скочи от дивана.
– Донеси си и рисунките, зайче. Дай да ти помогна. – Ейдън събра жълтеникавите листове и я поведе към вратата. – Оставям ви да си поговорите.
Гитанас вдигна ръка към лицето, подръпна кръглата си буза и почеса наболите русоляви косъмчета. Погледна през прозореца.