Поправките

През стъклената врата на петия етаж видя, че в офиса на Ейдън светеше. Чорапите му бяха подгизнали, якето му миришеше на мокра крава край морския бряг, не можеше дори да подсуши ръцете и косата си и това беше неприятно, но все пак се радваше, че в гащите му няма половин килограм норвежка сьомга. Общо взето, сега се чувстваше много по-добре.

Почука на стъклото, Ейдън излезе и присви очи към него. Тя беше с високи скули, големи воднисти сини очи и нежна прозрачна кожа. Всяка излишна калория, която погълнеше на обяд в Лос Анжелис или изпиеше с мартинито си в Манхатън, се изгаряше на пътеката за бягане у дома, в плувния басейн в частния клуб или в цялостната лудост да бъдеш Ейдън Прокуро. Обикновено беше наелектризирана и пламенна, сноп нагорещени медни жици, но сега, докато се приближаваше към вратата, изражението ѝ издаваше объркване и нерешителност. Постоянно поглеждаше през рамо към кабинета си.

Чип направи знак, че иска да влезе.

– Тя не е тук – рече през стъклото Ейдън.

Той махна отново. Тя отвори вратата и сложи ръка на сърцето си.

– Чип, толкова съжалявам за теб и Джулия...

– Дойдох заради сценария. Прочете ли го?

– Аз ли? Съвсем набързо. Трябва да го прочета отново. Искам да си отбележа някои неща! – Направи се, че пише във въздуха край слепоочието си, и се засмя.

– Въвеждащият монолог – поде Чип. – Махнах го.

– О, браво! Харесвам готовността за съкращения. Много я харесвам. – Погледна към офиса си.

– Мислиш ли, че без монолога...

– Чип, трябват ли ти пари?

Ейдън му се усмихна с необяснима весела искреност, все едно я беше хванал пияна или със смъкнати гащи.

– Е, не съм съвсем фалирал.

– Да, да, разбира се. И все пак?

– Защо?

– Как си с интернет? – продължи тя. – Разбираш ли от джава? HTML?

– Не, по дяволите.

– Е, нищо, ела все пак за малко в кабинета ми. Нали нямаш нищо против? Хайде, ела.

Чип я последва покрай бюрото на Джулия, където единствената видима следа от нея беше плюшената жаба върху монитора.

– След като сте скъсали, няма причина да не...

– Ейдън, не сме скъсали.

– Не, не, повярвай ми, това е краят – заяви тя. – Категорично! И затова според мен ще ти се отрази добре да смениш малко обстановката, така че да превъзмогнеш...

– Ейдън, чуй ме, с Джулия само временно...

– Не, Чип, извинявай, изобщо не е временно, а завинаги. – Тя се засмя отново. – Джулия може и да не е категорична, но аз съм. И затова не виждам никаква причина да не те запозная с... – въведе Чип в кабинета си. – Гитанас? Виж, какъв невероятен късмет. Ето това е най-подходящият човек за твоето начинание!

В креслото до бюрото на Ейдън седеше мъж на годините на Чип с червено кожено яке и впити бели джинси. Лицето му беше широко и с пухкави бебешки бузи, русата му косата беше като издялана от камък каска.