![Отвъд зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/5/otvd-zimata-bg-download.jpg)
Отвъд зимата [bg]
- Автор: Альенде Исабель
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0244-8
- Переводчик: Маня Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Отвъд зимата [bg]». Краткое содержание книги:
— Ама вие забравихте ли в колко хотели спахме? Тук на границата човек трябва да се задоволи с каквото има. Комуто не харесва, да си върви откъдето е дошъл — отвърна койотът.
От лагера се виждаше как от другата страна, откъм Съединените щати, денем и нощем патрулират камери, светлини, агенти във военни коли, лодки и хеликоптери. По високоговорители предупреждаваха, че който влезе във водата, навлиза в американска територия и трябва да се върне. През последните години бяха подсилили охраната на границата с хиляди агенти, снабдени с най-модерна техника, ала отчаяните хора винаги намираха начин да измамят надзора. Като видя колко са изплашени клиентите му при вида на широката и пълноводна река със зеленясали води пред тях, Кабрера им обясни, че се давят само глупаците, които се опитват да преминат с плуване или вкопчени във въжета. По този начин умирали стотици всяка година и подпухналите им тела оставали пленени между скалите, заклещени сред тръстиките по брега или бивали отнесени до Мексиканския залив. Живот или смърт — това зависело от информираността — да знаеш къде, как и кога да преминеш. И все пак най-голямата опасност не била реката, предупреди ги той, а пустинята с адските температури, които разтапяли и камъка, лишени от вода и дебнени от скорпиони, изгладнели диви котки и койоти. Който се загубел в пустинята, бил обречен на сигурна смърт в рамките на един или два дни. Гърмящата змия, кораловата змия, мокасиновата и бързата индигово синя змия излизали да ловуват нощем, когато мигрантите тръгвали на път, понеже денем жегата била убийствена. Не можели да използват фенери, тъй като биха ги издали, и трябвало да се уповават на молитвите и на късмета си. Повтори им, че били пътници от категория лукс и нямало да бъдат захвърлени в пустинята на произвола на пепелянките. Неговата мисия щяла да завърши, когато прекосели Рио Гранде, но в Съединените щати щял да ги чака неговият съдружник, готов да ги заведе на сигурно място.
Пътниците се настаниха неохотно в лагера под импровизиран картонен покрив, който им осигуряваше някакво подобие на сянка в задушната горещина през деня и илюзия за сигурност през нощта. За разлика от други мигранти, които спяха увити в найлонови чували, хранеха се веднъж на ден в някоя църква или припечелваха по няколко песо с каквато работа им паднеше, те разполагаха със сума, която техният койот им даваше ежедневно, за да си купят храна и бутилирана вода.
В това време Кабрера тръгна да търси свой познат, за когото предполагаше, че е дрогиран някъде наоколо и който трябваше да ги преведе от другата страна. Преди да тръгне, ги инструктира да не се делят и да не оставят момичето нито за миг само; бяха обградени от безскрупулни хора, на първо място от наркоманите, които бяха способни да убият човек за едните маратонки или раница. В лагера храната беше оскъдна, но се намираха в изобилие алкохол, марихуана, крек, хероин и голям асортимент от насипни, безименни таблетки, които, смесени с алкохол, можеха да причинят дори смърт.
Ричард
На екскурзиите, които Ричард Боумастер в продължение на години беше ходил с Орасио Амадо-Кастро, обикновено избираха отдалечени места, където стигаха донякъде първо със субаруто, а оттам продължаваха на велосипеди с раници и палатка на гръб. Отсъствието на приятеля му бе за него като малка смърт, той беше оставил празнина в пространството и времето на неговия живот; толкова неща би искал да сподели с него. Орасио би намерил точното и разумно решение на проблема с трупа в лексуса и би го привел в действие без колебание, умирайки си от смях. Ричард обаче усещаше заплашителните пробождания на язвата си така, сякаш в стомаха му пърхаше изплашено пиле. „Какво печелиш, като мислиш за бъдещето, нещата следват своя път и ти нямаш контрол над нищо, отпусни се, братле.“ Орасио го мъмреше, задето живееше в непрестанен диалог със самия себе си, предъвквайки, спомняйки си, разкайвайки се, планирайки. Казваше, че само човеците живеели фокусирани в себе си, роби на собственото си его, самонаблюдаващи се, готови да се бранят, при все че нищо не ги заплашва.
Лусия твърдеше нещо подобно и даваше за пример кучето си чиуауа, което живееше в настоящето и в състояние на вечна благодарност, посрещайки всичко, без предварително да очаква нещастия от типа на онези, които се бяха стоварвали в неговия живот на изоставено псе. „Прекалено много дзен мъдрост за толкова мъничко създание“, й отвърна Ричард, когато тя изброи тези добродетели. Съгласен беше, че е пристрастен към негативните мисли, както казваше Орасио. На седемгодишна възраст вече се безпокоеше да не би слънцето да угасне и да сложи край на всякакъв живот на планетата. Окуражаващо бе все пак, че това все още не се беше случило. Орасио, в замяна на това, изобщо не го беше грижа за глобалното затопляне; когато снегът на полюсите се разтопеше и континентите потънеха, неговите правнуци щяха да са издъхнали от старост или пък щяха да са им пораснали рибешки хриле. Помисли си, че Орасио и Лусия биха се разбирали добре с техния безумен оптимизъм и необяснима склонност към щастие. Той обаче се чувстваше по-комфортно в своя разумен песимизъм.