Смъртоносно обаждане [bg]

Докато приключваше с преглеждането на записките си, доктор Барне инстинктивно сложи дясната си ръка върху лявата китка – нещо, което несъзнателно правеше всеки път, когато беше нервна или мислеше, но когато пръстите ѝ докоснаха голата кожа, тя погледна ръцете си и я обзе тъжно, почти болезнено чувство. Затвори очи и прогони чувството. Няколко секунди по-късно отново придърпа стола си по-близо до бюрото и изключи компютъра.

След като най-после заключи кабинета си до края на уикенда, доктор Барне слезе с асансьора в подземния паркинг на сградата. Денят беше дълъг. Всъщност седмицата беше дълга и тя нямаше търпение да се прибере вкъщи, да си вземе горещ душ и да си почине с бутилка хубаво червено вино. По дяволите, можеше дори да изпуши един джойнт.

Докато се приближаваше към перленобялата си тойота "Камри", една от последните коли, все още останали в паркинга, Гуен забеляза, че някой е оставил нещо върху предното стъкло. Това не я изненада. Почти всеки ден намираше най-малко една листовка върху колата си. Повечето рекламираха заведения за бързо хранене в квартала или отстъпки в някой от множеството местни барове и клубове.

Доктор Барне стигна до колата си и взе листовката, готова да я изхвърли. Само че този път не беше листовка, а плик. Отгоре бяха залепени големи букви, изрязани от лъскаво списание, които бяха наредени така, че да оформят името ѝ.

– Какво е това, по дяволите? – промълви тя, остави куфарчето си на земята и разкъса плика.

Изненадата ѝ нарасна. Вътре имаше лист хартия, прегънат на две, с още изрязани букви и думи, залепени една до друга, така че да образуват кратко съобщение. Гуен го разгърна и се приготви да го прочете, когато чу някакъв шум вляво от себе си, или поне така ѝ се стори. Очите ѝ мигновено се стрелнаха в тази посока. Не видя нищо на слабата светлина в паркинга. Там нямаше никого. Доктор Барне огледа почти празния паркинг. Пак не видя нищо. Отново насочи вниманието си към листа в ръката си и най-сетне прочете бележката.