Смъртоносно обаждане [bg]

Господин Джей беше разговарял със съпругата си по видеовръзка само веднъж, преди единайсет месеца, за да изпробват това приложение на новия ѝ телефон. На никого от двамата не му хареса много.

Вероятно се обажда да пита кога ще се върна у дома – помисли си той. – Но защо с видеообаждане? – Следващата мисъл, която му хрумна, го изпълни с облекчение: – Добре че махнах онези боклуци от лицето си.

Господин Джей вдигна телефона пред лицето си и прие обаждането, но когато изображението се материализира на екранчето, изражението му стана още по-озадачено. Виждаше само едната стена на дневната в дома им. Знаеше, че е тяхната дневна, защото позна стенния часовник и репродукцията на Гоген, която съпругата му беше купила преди няколко години.

– Ало? Кас? – извика той с несигурен глас. – Къде си? Наред ли е всичко?

Отговор не последва.

– Кас?

Мълчание.

– Скъпа, не знам дали ме чуваш, но не съм сигурен дали това нещо работи. Не те виждам и не те чувам.

Пак нямаше отговор, но камерата бавно се отмести надясно и най-после показа лицето на Касандра.

Господин Джей почувства, че по гърба му полазват ледени тръпки. Нещо не беше наред.

Касандра седеше на трапезен стол. Косата ѝ беше завързана на опашка. Главата ѝ беше наведена и закриваше част от лицето, но онова, което видя господин Джей, го накара да се разтрепери. Съпругата му беше плакала, при това от известно време, ако се съдеше по зачервения ѝ нос и размазания грим, който се стичаше чак до брадичката.

В емоционално отношение Касандра беше най-силната жена, която господин Джей познаваше. Не се разплакваше лесно. Той я беше виждал да плаче само веднъж, когато майка ѝ почина преди осем години.

– Касандра, скъпа, какво става? Добре ли си? Защо плачеш? – В гласа му прозвуча искрено безпокойство.

Тя си пое дълбоко дъх през запушения си нос, но не каза нищо.

– Кас, кажи нещо, за бога. Започваш да ме плашиш. – Господин Джей обърна телефона си наляво и надясно, сякаш проверяваше нещо. – Мамка му. Включен ли е звукът на това нещо? Не знам дали боравя правилно с видеото, скъпа.

– Всичко е наред със звука, Джон.

Гласът, който се разнесе от малките високоговорители на мобилния телефон на господин Джей, накара тялото му да се вцепени. Беше дигитално изменен, за да звучи плътно и дрезгаво, но твърде плътно за човешки глас.

– Какво? Кой си ти? И какъв е този демонски глас? Какво става, по дяволите?

– Става това, че се хванах на бас със съпругата ти – отговори гласът.

Объркването на господин Джей се засили.