Смъртоносно обаждане [bg]

Хънтър отстъпи крачка назад от бюрото на Гарсия и въздъхна. Беше сигурен, че Карън е щяла да умре при всички случаи и че убиецът също го е знаел. Играта беше само фасада, но за какво? За да достави удоволствие на съкровените садистични желания на убиеца? Може би. Да изпълни Таня с чувство за вина, което да я измъчва до края на живота ѝ? Това също беше възможно, но в момента Хънтър не можеше да предложи отговор на собствените си въпроси.

– А профилите на Карън и Таня? – попита той. – Провери ли ги? И те ли са публични?

– Да, проверих ги – отговори Карлос. – Профилът на Карън не е публичен. Ако не си ѝ бил приятел тук, няма да можеш да видиш информацията за нея.

– А профилът на Таня?

Гарсия се засмя.

– Пълна противоположност. Отворен е за абсолютно всички.

Фактът, че в днешно време хората толкова свободно поместват в интернет всякакъв вид информация за живота и ежедневието си, не преставаше да изумява Хънтър. Снимки, имена, места, гаджета, харесвания, нехаресвания... всичко беше там и не беше необходимо да си гений, за да се възползваш.

– Абсолютно сигурни ли сме, че Пит Харис наистина е бил в Европа през последния месец? – попита той.

Карлос леко врътна глава наляво.

– Не сме проверили официално, но той качва постинги от Берлин от три седмици. Повечето са като този, който ти показах, винаги с негова снимка най-отгоре, а за фон – някоя известна забележителност на Берлин, затова ако не е правил с фотошоп живота си през последния месец, той е в Германия, Робърт.

Хънтър прие обяснението, но не се отказа.

– Нека проверим все пак. За човек, който се е подготвил толкова добре като убиеца, снимките с фотошоп за алиби са най-лесната от всичките му задачи.

– Ще помоля някой от екипа да се заеме – рече Гарсия и вдигна телефона на бюрото си. Обаждането продължи по-малко от две минути.