Изгубени в космоса [bg]

Веждите на Пени помръднаха почти като гримаса на Гаучо Макс.

— Представяш ли си колко може да си спестява от тоалетите, щом излиза на среща сама със себе си — възкликна момичето. Малкото извънземно запълзя по масата и започна да изследва, освободено от ръката на приятелката си. Хвана слуховия скенер и започна да си играе с него. — Сигурно е интересен вид, а, докторе?

— Удивителен — кимна Джуди. — Апертурата на ретината…

— … Мога ли да я задържа?

— … изглежда, е свързана с дигитално разклонение…

— Джуди?

— Какво? — сепна се Джуди, мъчейки се да довърши мисълта си.

— Мога ли да я задържа? — повтори Пени.

Джуди въздъхна.

— Пени, запомни, че това не ти е поредната прищявка, която можеш да вземеш и после да я изхвърлиш. — Умът на малката й сестра явно се беше отвял някъде в облаците. Ако не беше мама, Пени сигурно просто щеше да умре от глад.

— Моля те — Пени вдигна очи и Джуди долови в погледа й болката от възможната загуба. — Тя е съвсем самичка. Обещавам ти, че ще се грижа за нея. Тя има нужда от мен.

„И това беше взаимно.“ Най-сетне Джуди кимна и вдиша дълбоко.

— … В мига, в който я изоставиш — понечи тя — или забравиш да я нахраниш… — и усети проблясването на нещо вече познато, когато личицето на Пени светна. „Ставам също като майка си.“ — Не се смей, сериозно ти говоря, Пен…

— Благодаря, докторе — отвърна Пени и усмивката й цъфна от ухо до ухо. Скочи върху масата до бебето и отново започна да гали покритата му с меки люспички главица, а Джуди тръгна към вратата.

— И двете с теб сме много далече от дома, нали, мъничкото ми? — каза момиченцето тихо.

Чуждото дете я изгледа напрегнато и й отвърна с едно тъничко „блоп.“

— Точно така ще те наречем — заяви Пени с внезапно вдъхновение. — Блоп.

Блоп протегна малката си ръчица и докосна една от лентите по ръката на Пени, червената.

— Харесва ли ти? — попита я Пени. Свали лентата и я завърза на китката на Блоп. Блоп вдигна големите си очи, блеснали от радост. Пени я погали по бузката с нежните си пръсти. — Хубаво момиче — промърмори тя. — Добро момиче… хубавичко.

В отговор Блоп се протегна да докосне нежно бузата на Пени и изцвъртя кротко. Тънкото й езиче се плъзна напред, сякаш се опитваше да повтори същите звуци.

Спряла се в коридора, Джуди се усмихна, докато ги наблюдаваше двете да се милват и успокояват една друга. Усмивката й стана някак тъжна, тя сви рамене, усетила внезапно студ, и закрачи по коридора.