![Изгубени в космоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/4/izgubeni-v-kosmosa-bg-download.jpg)
Изгубени в космоса [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Изгубени в космоса [bg]». Краткое содержание книги:
На борда на най-развития космически кораб в света, „Юпитер 2“, управляван от безразсъдно смелия пилот Дон Уест, те трябва да извършат 10-годишно пътешествие през галактиката. Мисията е планирана блестящо, но геният на злото д-р Захъри Смит променя оперативната памет на бордовия робот към програма за унищожаване на семейство Робинсън.
Те ще спасят човечеството…
Или ще умрат изгубени в космоса.
ГОТОВИ ЗА ИЗЛИТАНЕ! КРАЙНА ЦЕЛ — НЕИЗВЕСТНА…
— Баща ми е мъртъв — отвърна му с равен глас Робинсън. — Убит в един от своите бойни кораби, които ти толкова много обичаш. А на този кораб е семейството ми… — И той продължи, преди още Дон да беше успял да затвори устата си. — А ти ще следваш моите заповеди, независимо дали си съгласен с тях или не. Ясно ли е, майоре?
— Спести си речите — отвърна Дон. — Ти ми харесваш… — с част от мозъка си изпита изненада от това, че наистина беше така; харесваше ги всички. — Но ще правя това, което аз смятам за необходимо, за да осигуря успеха на тази мисия. Със или без твоята помощ. Ясно ли е, професоре…? — ръцете му се свиха в юмруци. Пристъпи напред, а лицето на Робинсън се втвърди като камък.
От прага Морийн Робинсън извика към тях:
— Да не би да ви прекъснах?
„Мъже…“ Морийн само поклати глава, когато и двамата се обърнаха едновременно към нея и я зяпнаха. Сега те стояха толкова близо един до друг, че можеха да бъдат и една личност. Толкова близо, че можеха да се целунат, макар тя да разбираше, че съвсем не ставаше дума за това. Беше чула, без да я забележат, половината от ескалиращата им „дискусия“. Ако беше изчакала още малко да продължи беседата им, щеше да може да насочи към тях противопожарен кран и пак да не я забележат.
— Какво пък? Ама разбира се — и тя се усмихна, въпреки че никак не й беше забавно. — Искам да кажа, че вие двамата би трябвало да продължите да се дърлите. — И тя ги подкани с жест. — Значи, стоим си ние тук, виснали в този чужд свят, а вие, момчета, много държите да се набутате в това свое пикливо състезание. Хайде, моля, продължавайте!… — тя се облегна небрежно на рамката на вратата, гледайки смутените им физиономии, опитващи се да си придадат подходящ за случая израз.
А после, без изобщо да се усмихва, заяви:
— Ей сега ще извикам Джуди тук долу да потвърди, че вие и двамата сте неподходящи, след което аз поемам командването на мисията. — и тя ги изгледа. — А сега не искам повече да чувам и думичка от вас. Ясно ли е?
— Морийн… — понечи Джон.
— Слушайте… — възрази Дон.
— Нито… думичка… повече. — и постави пръст на устните си.
Настъпи тишина.
— Така е по-добре — тя кимна. — А сега, ако сте приключили с изливането на тестостерон по палубата, предлагам ви да дойдете с мен. Може пък да съм намерила някакъв начин да се измъкнем от тази планета.
Морийн се обърна и тръгна по коридора, оставяйки двамата мъже зад гърба й да се споглеждат поразени. Но не толкова бързо, че да не чуе задъхания възглас на Дон Уест — „Оу-у“, както и отговора на съпруга си — „Я ми кажи…“
Два чифта стъпки мигом я последваха.
Уил седеше пред конзолата в дока за роботите и се усмихваше доволно към холографското изображение на бейзболна топка, появило се във въздуха. Той внимателно поведе въртящото се изображение към главния монитор, където то започна да се поглъща в компютъра. Хвърли поглед към индикатора за самоличност на робота, осветен на екрана и проследи как процентите бавно започнаха да отскачат нагоре към целта, която си беше поставил — 100%.
В ушите му изпращя статичен шум.
— Чуваш ли ме? — извика той възбудено. — Робот? — Завъртя ръчката на кутията, опита на нови честоти, статичният шум се усили, докато най-сетне…
— Грешки в системата — изведнъж прозвуча синтезираният глас на робота. — Робот не може да намери местоположение на двигателни контроли. Не може…
— Успокой се малко — прекъсна го Уил, стараейки се да успокои самия себе си. — Тялото ти беше унищожено от космическите паяци, спомняш ли си?
След кратка пауза Роботът отвърна:
— Потвърждавам.
— Но аз успях да спася невронната ти мрежа — обясни Уил.
— Внимание! — ревна изведнъж Роботът. — Пени, престани! Веригите ми са НЕБАЛАНСИРАНИ. Мамо!
Уил започна трескаво да въвежда команди, докато Роботът продължаваше да реве паникьосано.
— Нямах достатъчно време да приключа с прехвърлянето им… — извика му той, опитвайки се да го накара да разбере.
— Искам още десерт! — изплака тъжно Роботът. — Уил Робинсън, какво става с мен?