Танцът на мъртвите момичета [bg]

Инспектор Хес се изненада, когато Клеър му каза адреса.

— Това е къщата на старата дама Дей — рече той. — Тя живее с дъщеря си. Какво искаш от тях? Доколкото знам, те нямат нищо общо с това.

— Трябва да отида там — отвърна твърдо Клеър.

Тя и представа си нямаше къде е къщата на Амели, но знаеше коя врата води към нея. Бе разсъждавала по въпроса как може да се обясни фактът, че като отвориш вратата към тоалетната, се озоваваш в къща на другия край на града, но се сещаше само за теорията за огънатото пространство, а и най-лудите физици твърдяха, че това е невъзможно.

Но на нея огънатото пространство й допадаше повече като обяснение, вместо налудничава вампирска магия.

— Подготвена ли си за неприятности? — попита той. Когато тя не отговори, бръкна в жабката на колата и извади малка кутийка, като тези за бижута.

— Вземи. Винаги нося резервен.

Тя я отвори и откри фин сребърен кръст на дълга верижка. Безмълвно го сложи на врата си и го пусна в деколтето на тениската. Тя си имаше защита, един от ръчно направените дървени кръстове на Ева, но този изглеждаше някак истински.

— Ще ти го върна — каза тя.

— Няма нужда. Както казах, имам още.

— Не вземам бижута от по-възрастни мъже.

Хес се засмя.

— Знаеш ли, че когато те видях за пръв път, те взех за плахо хлапе, Клеър. Но ти не си такава, нали? Не и по характер.

— О, аз съм си плаха. Всичко това ужасно ме плаши. Но не знам как иначе да постъпя, сър, освен да опитам. Дори и плахите мишки хапят.

Хес кимна, а веселото изражение изчезна от лицето му.

— Тогава ще опитам да ти осигуря шанса да си покажеш зъбите.

Той измина останалия път от около половин миля през тъмните улици с лекота. Тук-там тя зърна хора, които се движеха в тъмното, бледи и забързани. Бе й казал, че вампирите са се развихрили, и се оказа прав. Тя усети изгарящи погледи, когато колата сви зад ъгъла. Очите на вампирите отразяваха светлината като котешки очи. Крайно притеснително!