Индийската съпруга [bg]

— Как сте? — попита инспекторът.

— Отчаян съм — погледна го обезверено Гюндер. — Казаха, че се налага да свържат тръбичката през врата ѝ, защото вече имала рани по гърлото. Ще пробият дупка във врата ѝ и ще я мушнат вътре. Направо не зная какво ще правя.

Двамата мъже помълчаха.

— Открихте ли брат ѝ? — попита Гюндер.

— Не, но продължаваме да го търсим. Ню Делхи е голям град, а трябва да сме сигурни, че сме открили точния човек.

— Той не одобряваше решението ѝ да дойде в Норвегия — печално сподели Гюндер. — Между другото, предайте му, че аз ще поема разходите по пътуването. Така е редно.

Сайер обеща да изпълни молбата му. Гюндер прокара студената си ръка по тила си.

— Нали ще ми съобщите веднага щом мога да я погреба?

— Ще отнеме известно време — поколеба се Сайер. — Първо се налага да уточним някои неща. Освен това ще трябва да обсъдите въпроса с брат ѝ. Съветвам ви да имате предвид факта, че той може да поиска да я вземе в Индия.

— О, само това не! — Гюндер пребледня като мъртвец. — Няма да стане, ще я погребем тук, до църквата в Елвеста. Все пак тя е моя жена — угрижено натърти той. — Нося брачното ни свидетелство — за доказателство той се потупа по джоба.

— Казах го само за да ви подготвя. Ще разрешим въпроса, но може да не стане бързо.

— Тя е моя съпруга. Аз ще реша къде да я погребем.

Гюндер пламна от негодувание. Това не му се бе случвало. Едрото му тяло се разтрепери.

— Индийските традиции повеляват тялото на мъртвеца да се кремира, нали? — осведоми се предпазливо Сайер. — Каква религия изповядваше Пуна?

— Индуизъм, но не беше от най-ревностните вярващи. Тя би искала да бъде близо до мен. Сигурен съм.

Отново се смълчаха.

— Ами ако брат ѝ реши да я вземе в Индия? Какво ще правя тогава? — отчая се Гюндер.

— Сигурно някои законови положения уреждат подобни случаи. А и вие имате права. Ще се посъветвате с юрист. Сега не мислете за това. Грижете се за себе си и за сестра си. Вече няма какво да направите за съпругата си.

— Напротив! Ще ѝ осигуря подобаващо погребение. Ще организирам всичко. В момента съм в болнични. Затова по цял ден и по цяла нощ стоя в болницата. Все едно ми е къде се намирам. А тук имам и легло — той посочи към прозореца. — Карщен не издържа да стои тук. Карщен е съпругът на сестра ми — поясни той. — Жал ми е за него. Страхува се ужасно какво ще стане с Марие.

— И аз седях така до леглото на майка ми. Почина преди две години. През последните месеци мълчеше, вторачена във въздуха. Не ме познаваше. Ала аз си мислех: все по някакъв начин забелязва присъствието ми. Дори да не осъзнава, че съм аз, поне усеща нечие присъствие до леглото. Усеща, че не е сама.

— И какво правехте през това време? — попита Гюндер.

— Говорех си сам — усмихна се Сайер. — За какво ли не. Понякога се обръщах към нея, друг път — към себе си. Разсъждавах на глас. Тръгвах си от болницата тъжен, на и доволен, че съм я посетил; че съм направил нещо. Ако седиш и не обелваш дума, ти става още по-тежко. — Сайер погледна Гюндер. — Просто започнете да говорите за дреболии. Тук няма кой да ви чуе. Разкажете ѝ например за Пуна. Кажете ѝ какво ви е сполетяло.