Индийската съпруга [bg]

Изгавриха се с Муде по всички правила. Шегите им обаче не го засегнаха. Той умееше да играе отлично боулинг и бе постигнал личен рекорд от двеста и трийсет точки.

Айнар се ухили.

— Не знаем дали колата наистина е била червена. Някакъв глупак е видял такава кола и си е втълпил, че е видял фолксваген «Голф».

— Да, ама глупакът е от Елвеста, защото плъзнаха слухове за Йоран — отбеляза Франк.

— Сигурно е вечната велосипедистка — предположи Макарона. — Принцесата с блестящите очи и светлорусата коса. Нали преди няколко дни се взираше в колата на Йоран. Той даже я попита какво зяпа.

— Линда Карлинг?

— Точно тя. Линда, дето винаги е на промоция. Проклетницата се е обадила в полицията. Обзалагам се, че е тя.

Умълчаха се, докато отпиваха от халбите си. Франк си сви цигара, а Айнар поръси пържените картофи с подправки и му занесе чинията.

— Какво казва Йоран по въпроса?

Франк затвори запалката «Зипо» и подуши храната.

— Йоран не се притеснява, защото полицията разпитва всички, не само него.

— Сетих се нещо — намеси се Муде. — Йоран дойде в заведението в деня, когато е била убита индийката. Не, на следващия ден. Лицето му беше издраскано.

— Сигурно Ула го е подредила така — засмя се франк. — Става по-зла от котка.

— Не думай. Питам се дали полицаите са забелязали раните.

— Отдавна са зараснали — отвърна Айнар. — Е, почти, де.

— Дори сега да не се забелязват, хората вече са ги видели — възрази Макарона.

Франк го погледна сурово.

— Значи, ако дойдат при теб и те подложат на кръстосан разпит, няма да пропуснеш драскотините, така ли?

— Няма да им го кажа, разбира се. Да не съм идиот.

— И защо да не спомене драскотините? — тихо се осведоми Муде. — Макарон, да не би да се опасяваш, че Йоран с убиецът?

— Не, не, разбира се.

— Защо тогава да не споменаваме белезите пред полицията?

— За да му спестим неприятностите. Тази следа няма да доведе до нищо.

Вратата се затръшна. Влезе Йоран с кучето си. На масата настъпи мълчание. По лицата на мъжете се изписа вина. Йоран ги огледа спокойно.

— Кучето — обади се Айнар. — Остави го навън.

— Не може ли да легне под масата?

Йоран издърпа един стол. Чу се скърцане.

— Не, кучетата нямат място в заведението — настоя Айнар.

Йоран се изправи неохотно и излезе. Завърза кучето за парапета и се върна. Айнар му наля халба бира.

— Пий бира, докато още можеш — пошегува се Макарона.

— Да, защото съвсем скоро ще ме тикнат в пандиза. Не, положението не е толкова сериозно. Искаха само да разберат къде съм бил в деня на убийството. Записаха някои неща и си тръгнаха. Не съм единственият с червея на кола в Елвеста. В близко бъдеще ще им се отвори доста работа.

— Да. Аз поне имам алиби — изсумтя Франк. — Тогава ходих на кино. Дори си запазих билета. За нищо на света няма да го изхвърля. На правосъдието не може да се разчита. Колко невинни хора осъждат.

— В повечето случаи все пак залавят истинския виновник — отбеляза Макарона.