Невидимият пазител [bg]

— Да, а сега искам ти да ми кажеш всичко останало.

— Първокласни съставки. Пресни и смесени в точното съотношение. Приготвено е тази седмица, бих казала преди не повече от четири дни, а по цвета и шупливостта съдя, че е изпечено в традиционна фурна на дърва.

— Невероятно — каза Амая искрено впечатлена. — Как може да знаеш всичко това?

Флора се усмихна.

— Защото си разбирам от работата.

Амая подмина скритата обида.

— И кой освен „Мантекадас Саласар“ произвежда тези сладки?

— Предполагам, че всеки, който има рецептата, би могъл да ги направи. Не е тайна, включена е в първата ми книга, по рецептата на мама, а и е типичен десерт за региона. Предполагам, че в долината има още дузина варианти на рецептата… Макар и не с такова качество, не с такива балансирани пропорции.

— Искам да ми направиш списък на всички фабрики, пекарни и магазини в околността, които ги продават или произвеждат.

— Това няма да е толкова трудно. С такова качество ги правя само аз, както и „Салинас“ в Тудела, „Санта Марта де Вера“ и може би една пекарна в Логроньо… Всъщност онези не са чак толкова добри. Мога да ти дам списък с моите клиенти, но тук, в Елисондо, ми се струва, че освен на местните хора се продават и на туристи и гости. Не знам дали това ще ви свърши някаква работа.

— Не се тревожи, ти само го направи. За кога ще можеш?

— За късно следобед, днес имам доста работа, вече знаеш благодарение на кого.

— За този следобед би било добре. — Не пожела да влезе в капана на провокацията. Прибра пликчето с остатъците от сладката. — Благодаря, Флора, инспектор Монтес ще мине да го вземе…

Флора остана невъзмутима.

— Казаха ми, че вече се познавате.

— Приятно е да разбера, че поне веднъж си добре информирана. Да, познавам го и е много симпатичен. Инспектор Монтес намина оттук в края на деня, за да ми се представи, след което прекарахме известно време, показах му малко от градчето, пихме кафе, оказа се много приятен и говорихме за куп неща, включително за теб.

— За мен? — попита Амая учудено.

— Да, за теб, сестра ми. Инспектор Монтес ми разказа как си успяла да направиш така, че да ти възложат случая.

— Така ли ти е казал?

— Е, не с тези думи, той е много възпитан и великодушен човек. Имаш късмет, че работиш с професионалист от неговия ранг. Може да научиш нещо — каза тя усмихнато.

— И това ли ти е казал Монтес?

— Разбира се, че не, но е лесно да се предположи. Да, определено е чудесен човек.

— И аз така си мислех — каза Амая, ставайки, за да остави чашата си в умивалника.

— Да, всичките ти сътрудници са много симпатични… Тази сутрин те видях на гробищата с един голям красавец.

Амая се усмихна, развеселена от лицемерието на сестра си.

— Бяхте допрели глави и сякаш ти шепнеше нещо на ухо. Питам се какво би казал Джеймс, ако можеше да види това.

— Не те видях, сестра ми.

— Понеже не успях да вляза, не можах да присъствам на погребението, защото имах среща с хората от издателството, и чак после се разходих до гробищата. Пристигнах рано и ви видях да стоите пред някакъв гроб… Ти се наведе над гроба и той те прегърна.