Невидимият пазител [bg]

— За бога, звучиш като Майкъл Корлеоне… Бизнесът, семейството, мафията.

Амая направи шеговит жест, събирайки пръстите на едната си ръка, което ядоса още повече сестра й.

Флора я погледна вбесено, хвърли на масата парцала, който държеше в ръка, и се тръшна в креслото, разклащайки запалената върху бюрото лампа.

— Флора, двете с Рос буквално живеехте тук, интересувахте се от сладкарство от малки, обожавахте да стоите в работилницата, на три години Рос вече можеше да приготвя кексчета и кифли…

— Сестра ти — промърмори тя презрително. — Интересът й беше за кратко, точно докато видя какво значи истинска работа. Да не мислиш, че бизнесът щеше да просъществува дълго, както го ръководеха мама и татко? Обнових този бизнес из основи, модернизирах го и го направих конкурентен. Имаш ли представа какви проверки се минават, за да изнасяш в Европа? Единственото, което е останало, е името „Мантекадас Саласар“ и табелката кога е основан от прадядовците ни.

— Виждаш ли, че съм права, Флора? Само ти можеше да имаш такава визия за бъдещето, защото обожаваше тази работа.

Последните й думи достигнаха до Флора. Амая забеляза как чертите на лицето й, дотогава намръщени в знак на нескрито презрение, започнаха да се отпускат, отстъпвайки пред изражение на заслужена гордост. Тя се огледа наоколо, изпъчвайки се в креслото.

— Да — съгласи се тя, — но не ставаше дума за това, дали я обожавам, или не, и дали, както ти казваш, ме е правила щастлива. Някой трябваше да я върши и както винаги задачата се падна на мен, защото съм единствената способна да успее, защото са необходими здрав разум и чувство за отговорност. Трябваше да запазя семейното наследство, делото, което с толкова усилия са съградили нашите. Да запазя доброто име, традицията. С гордост, със сила.

— Говориш, сякаш е трябвало да крепиш света на плещите си. Какво мислиш, че щеше да стане, ако се беше посветила на друго?

— Казвам ти, това вече нямаше да го има.

— Може би Рос щеше да го ръководи, винаги е обичала тази работа.

— Не работата. Обича да прави пасти, а това е различно. Не искам да си представям как щеше да изглежда това при нея, какво говориш… Не може да контролира даже собствения си живот, безотговорна е, незряла е и мисли, че парите падат от небето. Ако мама и татко не й бяха оставили къщата, нямаше да има къде да живее. С оня нещастник мъжа й, безподобен наркоман и безделник, който я скубе за пари и ходи да сваля девойките. Тази ли Росаура може да управлява бизнеса? Липсват й нужните качества. Ако не е вярно, къде е тя сега? Защо я няма тук, за да ни покаже таланта си?

— Може би ако не беше толкова сурова с нея…

— Животът е суров, сестра ми — отвърна Флора с обидно презрителен тон.

— Мисля, че Росаура е добро момиче, а и всеки може да сгреши при избора на съпруг.

Сякаш гръм удари Флора. Тя замлъкна, гледайки я втренчено, и Амая се досети, че мисли за Виктор.

— Флора, нямах предвид Виктор.

— Ясно — бе нейният отговор.

И Амая предусети, че подготвя цялата си артилерия.