![Невидимият пазител [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/0/nevidimiyat-pazitel-bg-download.jpg)
Невидимият пазител [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-340-7
- Переводчик: Десислава Антова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невидимият пазител [bg]». Краткое содержание книги:
18
Когато погребението свърши, дъждът и гостите на церемонията сякаш се бяха изпарили, заместени от гъста мъгла, която се простираше над долината на река Бастан и се спускаше над улиците, правейки ги още по-безрадостни — ако изобщо бе възможно. Премръзнала от студ, Амая зачака пред фабриката, докато се появи сестра й.
— Виж ти, госпожа инспекторката! Каква чест! — подигра се Флора. — Не трябваше ли да търсиш някакъв убиец?
Амая се усмихна и я посочи с пръст.
— Това и правя.
Флора застина с ключа в ръка, внезапно заинтригувана и сякаш леко разтревожена.
— Тук, в Елисондо?
— Да, тук. Тези убийци обикновено са близки до жертвите. Поне случаят да бе един… Но вече са три. Трябва да е или оттук, или от много близо.
Двете влязоха във фабриката, посрещнати от познатия аромат, който Амая бе вдишвала от дете и който бе останал в спомените й. Ако затвореше очи, почти можеше да види баща си, с неговите бели панталони и потник, как разточва хилядолистното тесто с огромна стоманена точилка, докато майка й отмерва съставките с разграфена кана и оцапани с брашно ръце сред онзи мирис на анасонова есенция, който завинаги щеше да свързва с нея. Погледна нощвите с брашното и внезапна тръпка пробяга по гърба й, докато непреодолимо чувство на гадене заливаше стомаха й. Тягостната вълна от спомени внезапно я разстрои и ехото от миналото напълно я парализира. Затвори очи и силно ги стисна, опитвайки се да препречи пътя към ужаса, който тази гледка бе съживила.
— За какво мислиш? — попита Флора, учудена от изражението на сестра си.
— За мама и татко, за това, колко много работеха и колко щастливи изглеждаха — излъга тя.
— Вярно е, работеха — каза Флора, докато си миеше ръцете. — Но те бяха двама, а сега аз трябва да върша много повече работа, и то сама… Макар че това не те засяга особено, нали, сестра ми?
— Флора, знам, че работата е много, но май не чу втората част — те бяха щастливи, докато го правеха. Това несъмнено е било ключът към техния успех, както впрочем и към твоя.
— О, нима? Ти пък какво знаеш… Да не мислиш, че ми харесва да правя това? — каза тя, извръщайки се към сестра си, докато вдигаше щорите в кабинета си.
— Е, добре се справяш… Чудесно, бих казала. Пишеш книги, предстои да водиш предаване по телевизията, „Мантекадас Саласар“ е марка в половин Европа, богата си. Не си точно пример за провал.
Лицето на сестра й бе нащрек, разсъждавайки над думите на Амая, сякаш в опит да открие някаква насмешка.
— Смятам, че ако не си влагала в работата си сърце, нямаше да успееш — продължи Амая. — Имаш причини да бъдеш много доволна, а удовлетворението е само на крачка от щастието.
— Да — склони сестра й, повдигайки вежди, — сега може би да, но докато стигна дотук…
— Флора, всеки среща трудности по пътя си.
— Нима? — подразни се тя. — И какви трудности си срещала ти, ако мога да знам?
— Гарантирам ти, че не ми е било лесно да стигна дотук — отвърна Амая, запазвайки тихия спокоен тон, който така изнервяше сестра й.
— Да, но това е било твой избор, а моят ми беше наложен, нямаше на кого да разчитам, всички ме предадоха, ти си обра крушите, Виктор само се наливаше, а пък сестра ти…