![Дрога [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/1/droga-bg-download.jpg)
Дрога [bg]
- Автор: Крайтон Майкл
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554963
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дрога [bg]». Краткое содержание книги:
Началото на модерната наука е също така и начало на бедствията. Карл Ясперс
Дай ми либриум или ми дай метамфетамин. Анонимен
— Спокоен съм.
— Не се ядосвай. Знам, че си преживял много и…
Джери пристъпваше към телефона.
— Недей, Джери. Не го докосвай!
Джери моментално спря и вдигна ръце.
— Окей, окей! Само се успокой, Родж, само се успокой!
Кларк седна. Изведнъж се почувства страшно уморен.
— Джери — каза, — какво се е случило?
— Нищо не се е случило, Родж. Всичко е наред. Всичко е просто…
— Не всичко е наред. Целият шибан град е по петите ми. Ченгетата ме търсят. Току-що стреляха по мен. Едно мило момиче ме издаде. Има нещо, което изобщо не е наред.
— Родж, безпокоят се, това е. Безпокоят се за теб.
— Имаш ли мартини? — попита Кларк.
— Разбира се. Винаги, но…
— Направи две — каза Кларк. — Големи.
Джери се поколеба, после отиде в кухнята. Беше ясно, че се опитва да успокои Кларк и че поради някаква причина се страхува от него.
— Джери — каза Кларк, — знаеш ли каква е причината за всичко това?
— Да, разбира се, Родж — отговори Джери. — Всички знаят.
— Всички?
— Да. Решихме, че е много, много притеснително.
— Как да не е притеснително! — възкликна Кларк. Стана и отиде в кухнята. Джери тъкмо наливаше питиетата.
— Притеснително е колкото…
Изведнъж нещо го удари по главата, отзад.
Той падна, но бързо се надигна и вдигна поглед. Джери се бе навел над него с бутилка в ръка.
— Защо ме удари? — попита Кларк.
Джери изглеждаше объркан.
— Исках…
— Да ме проснеш в безсъзнание? Благодаря. — Разтри тила си, който пулсираше болезнено.
— Във филмите винаги се получава — каза Джери и остави бутилката.
— Много ти благодаря.
— Ами… за твое собствено добро е — каза Джери. — Трябва да си дадеш сметка, че си болен. Трябва ти време, за да се възстановиш.
— И ти току-що опита да ми помогнеш? — изсумтя Кларк.
— Не знам — каза Джери. Изглеждаше смутен. — Ето. Вземи. Изпий го и си върви. — Подаде му чаша мартини. — Не мога да направя нищо повече за теб, Родж.
Кларк погледна мартинито и продължи да разтрива тила си.
Нямаше никакъв напредък с Джери. Нямаше никакъв напредък с никого. Всичко беше…
— Аз съм болен, така ли?
— Виж, Родж, това е болест. Като всяка друга. Ще се оправиш, но е нужно време. Всички вярваме в теб.
— Джери — каза Кларк натъртено. — Не знам за какво говориш.
— За всички нас това е шок — каза Джери.
— Кое?
— Цялата тази работа.
— Каква работа?
Джери се обърна, взе изрезка от вестник от хладилника и му я подаде.
Кларк я прочете бързо. Заглавието гласеше ЛЕКАР ВЪДВОРЕН.
Репортажът беше кратък и неясен, описваше как доктор Кларк от Мемориалната болница „Лос Анджелис“ нападнал една секретарка в лекарската практика, госпожица Джанис Конър. Тя извикала полицията и Кларк бил задържан. По-късно госпожица Конър отказала да подаде оплакване и той бил предаден на доктор Харви Блъд за лечение.
— О… — възкликна Кларк.
— Трябва да призная — каза Джери, — че не ми изглеждаш луд, а само малко объркан.
— Ти пък да не си наред? — каза Кларк и потупа изрезката с пръст. — Това е накисване, Джери.
— Накисване?
— Да. Този тип, Блъд, уреди да замина за един карибски остров, където дрогират гостите и после…
— Виж, Родж…
— Това е истината. Кълна се.
— Искам да ти вярвам, Родж, но не съм аз този, когото трябва да убеждаваш.
В този момент Кларк чу сирените. Приближаваха се.
— Какво е това?
— Кое? — попита Джери невинно.
— О, за бога! — възкликна Кларк. Отиде до спалнята и надникна вътре. Видя Линда, свита в леглото, все още стиснала телефонната слушалка.
— Благодаря за всичко — каза Кларк.
И побягна.
Подкара в момента, в който полицейските коли спряха пред сградата на Джери. Вече беше четири сутринта и зората изсветляваше небето над планините на изток.
Времето сега беше много важно. След разсъмване щяха да го хванат много по-лесно, а разсъмването щеше да настъпи съвсем скоро. Почувства как се връща старият му гняв, слепият гняв, който го караше да се поти и да трепери.
Сега беше сам — вече беше сигурен в това. Нямаше кой да му помогне. Трябваше да намери решение сам, и при това бързо.
Като начало, трябваха му някои неща. Къде да ги намери?
Само едно място му дойде наум — болницата.
Промъкна се през служебния вход и през подземните коридори стигна до асансьорите. Никой не го видя. Беше сам с шума от отекващите си стъпки и свистящите тръби над главата си.